Усташи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Усташи

Ustaše



Ръководител:	Анте Павелич

Основана:	1929

Разформирована:	1945

Щаб	Загреб, Хърватия

Военно подразделение:	Усташка армия (Ustaška Vojnica)
Цветове:
Идеология:	Национализъм, крайно-дясна

Усташите (на хърватски: Ustaše) са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се занимава с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на усташкото движение е обявяването Независимата хърватска държава. След като Югославия е окупирана от Силите на Оста, през Втората световна война, усташите поемат управлението на големи части от Югославия — в Хърватия и Босна и Херцеговина, и управляват профашисткия режим на Независимата хърватска държава(НХД). По време на управлението на усташите армията ѝ (Ustaska Vojnica) наброява около 75 000 войници. След оттеглянето на германските сили от Югославия през 1945 година, властта в Хърватия преминава в ръцете на югославски комунистически партизани.

По време на войните в Югославия в началото на 90-те години на 20 век има настроения сред хърватското общество за възраждане на подкрепата към усташкото движение, въпреки че хърватските закони го забраняват.

Името "усташи" идва от хърватския глагола ustati, който означава "въставам", следователно усташ означава бунтовник, въстаник.

Първоначалното име на организацията е "Усташа - Хърватска революционна организация" (Ustaša - Hrvatska revolucionarna organizacija, UHRO), което е променено през 1933 година на "Усташа - Хърватско революционно движение" (Ustaša - Hrvatski revolucionarni pokret)

[редактиране] История

[редактиране] Преди Втора световна война

През октомври 1928 г., след покушението на хърватския лидер Степан Радич, в югославския парламент (извършено от радикалния сръбски политик Пуница Рачич), се формира младежката група "Хърватско младежко движение" с лидер Бранимир Йелич. Година по-късно Йелич привлича Анте Павелич в организацията.

До 1929 г. вече са се оформили две политически движения в Хърватия. Значителен брой хора симпатизират на идеята на Анте ПАвелич, че насилието е единственият начин, да бъдат опазени хърватските национални интереси, но по същото време Хърватската селска партия (Hrvatska seljačka stranka) е по-популярна сред народа. На 20 април 1929 г., Павелич подписва В София (България), заедно с членове на Македонския национален комитет, декларация, в която обявяват, че ще продължават своята дейност за защитаването на човешките и национални права, политическа свобода и независимост на Хърватия и Вардарска Македония. Вследствие на това Павелич и Перчец са осъдени на смърт на 17 юли 1929 г. Въпреки че са в изгание, започват изграждането на мрежа из Европа, Северна и Южна Америка, за подкрепа на организацията им, действаща на югославска територия. Движението им се радва на подкрепа най-вече в Белгия, Аржентина и щата Пенсилвания (САЩ). През януари 1932 година лидерите на революционната организация я кръщават "Усташе". През ноември 1932 г., 10 бунтовници, водени от Андрия Артукович, подпомогнати от местни симпатизанти атакуват жандармеристки пост в Брусани. Атаката се проваля и един от атентаторите е убит.

През 1933 г. Павелич извършва покушение над Перчец. Заради връзки с членовете на ВМРО, усташите са обвинени в участие в покушението на сръбския крал Александър през 1934 г. (Марсилски атентат). Ойген Дидо Кватерник е обвинен в планиране на покушението, извършено от членове на ВМРО. До каква степен са били замесени усташите в атентата остава неизвестно, но е сигурно това, че е извършено от Владо Георгиев Черноземски (член на ВМРО), а не от членове на усташкото движение. Въпреки това е сигурно, че те са предоставили важна информация. Скоро след атентата, всички свързани с усташите организации (например Хърватски домобран, която продължава да съществува като невоенна организация) са забранени в Европа. Павелич и Квартерник са задържани в Италия като политически заложници, между октомври 1934 г. и март 1936 г. След март 1937 г., когато Италия и Югославия подписват пакт за сътрудничество, много членове на усташкото движение са екстрадирани от Италия в Югославия.

Въпреки всичко, тези събития не само не унищожават усташката организация, но привличат вниманието на голяма част от младежите в Хърватия, които започват да ѝ симпатизират. През февруари 1939 г., Миле Будак и Иван Оршанич, стават редактори на новото издание "Хърватски народ" (Hrvatski narod), което подкрепя идеите на усташите за хърватската независимост.

[редактиране] Втора световна война

Силите на Оста окупират Югославия на 6 април 1941 г. Владко Мачек, лидер на Хърватската селска партия (която по това време е най-влиятелната партия в Хърватия), отказва на Германия да управлява правителство. На 10 април, Славко Кватерник поема контрола над полицията в Загреб и в радио предаване обявява създаването на Независима хърватска държава. Същия ден Мачек излиза с изявление към хърватите да съдействат на новите власти.

[редактиране] След Втора световна война

След края на войната комунистическите партизани ликвидират усташкото движение и поемат властта в Югославия. Членове на движението продължават да се бият малко след капитулацията на немските сили (7 май 1945 г.), но скоро са победени. Битката за Поляна е последната битка на европейска земя през Втората световна война.

Големият брой усташи, войници на Домобран (в превод: Защитници на родината; на хърватски: Domobran) и цивилни жители се опитват да избягат в Австрия и Италия, но на австрийската граница са предадени на партизаните. Впоследствие част от тях са екзекутирани, а друга — върнати В Югославия. Въпреки всичко Павелич успява да избяга и се укрива на територията на Австрия, а по-късно бяга в Аржентина.

След войната, останалите усташи преминават в нелегалност или бягат в държави като Австралия, Канада и Южна Америка. На 10 април 1957 г. в Буенос Айрес е извършен опит за убииството на Павелич. Куршумът засяга гръбначния му стълб и през 1959 г. той умира в болница в Мадрид от раните си.

[редактиране] Идеология

Знаме на Независимата хърватска държава(НХД) 1941-1945

След като идват на власт, най-голямата пречка на усташите по пътя им към „чиста Хърватия“, са населяващите Босна и Херцеговина и Хърватия сърби. Усташките министри Миле Будак, Мирко Пук и Милован Занич предприемат действия, като през май 1941 г. обявяват, че целта на усташката политика е етнически чиста Хърватия и публикуват стратегия за постигането й:

1/3 от сърбите, на територията на Независима хърватска държава, трябва насилствено да приемат католицизма
1/3 от сърбите трябва да бъдат прогонени.
1/3 от сърбите подлежат на изтребление.

Усташкото движение се обявява против демокрацията и индустриализацията. Заради сблъсък с нацистката идеология (според която славяните са смятани за по-нисша раса от арийската), усташите създават теория, че хърватите са потомци на готите и по този начин се опиват да се доближат до арийците.

[редактиране] Символи

Символът на усташкото движение е широка главна латинска буква "U". Друг вариант на знака включва малък кръст отгоре. Както и фашистите в други страни, усташите добавят своя знак на вече съществуващи национални символи (например гербът на НХД).

Флагът на Независимата хърватска държава представлява червено-бял-син трикольор, посредата, на който е изобразен щит с червено-бели квадратчета (шаховница), а в горния ляв ъгъл усташкото "U". За разлика от сегашния герб на Хърватия, чието червено-бяло каре започва с червено квадратче, гербът на НХД започва с бяло. Едно от възможно обяснение на това е, че първото бяло квадратче символизира хърватската националност, докато червеното символизира хърватската държава; бялото поле е също използвано за така наречения боен флаг .{

Усташкият поздрав е "Готови сме за родината!" ("Za dom - spremni!"):

Поздрав: За родината! (Za dom)

Отговор: Сме готови! (Spremni)

Този поздрав се използва вместо еквивалентния нацистки поздрав Sieg Heil. За пръв път е използван през 19 век от Йосип Йелачич. Днес поздравът се свързва главно с усташките симпатизанти.