Съединителна тъкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съединителната тъкан е една от четирите вида тъкани в традиционните класификации в биологията (другите три са епителна, мускулна и нервна тъкан). Тя до голяма степен е категория на изключване, а не на точна дефиниция, но има някои характеристики, които са общи за повечето тъкани в тази категория:

• има структурна и опорна функция;
• произлиза от мезодермата (с някои изключения);
• до голяма степен се характеризира от свойствата на неживата тъкан.

Кръвта, хрущялите и костите обикновено се смятат за съединителна тъкан, но тъй като се различават толкова съществено от другите тъкани от този клас, изразът „същинска съединителна тъкан“ се използва, когато те трябва да се изключат. Има разлики и в класификацията на ембрионните съединителни тъкани. По-долу те ще бъдат смятани за трета отделна категория.

[редактиране] Класификация

Съединителна тъкан с опорна и механична функция.

• Уплътнена съединителна тъкан — богата е на аморфно вещество и влакнесто междуклетъчно вещество.
• Хрущялна тъкан — изгражда хрущялните връзки между костите. Основни клетки са хондроцитите и хондробластите. основно вещество на тази тъкан е белтъкът колаген.
• Костна тъкан — има защитна функция, изгражда костите.

Съединителна тъкан със свързваща, трофична и защитна функция.

• Кръв — пренася различни вещества в организма, като хормони, въглероден диоксид, кислород и др. Основен компонент на кръвта са червените кръвни телца. Освен това спомага за подържането на хомеостазата.
• Ретикуларна съединителна тъкан — това е мрежеста съединителна тъкан, изградена от ретикуларни фибрили (най-вече от колаген тип III).
• Мастна тъкан — бива бяла мастна тъкан и кафява мастна тъкан. Основната ѝ функция е енергийен запас за организмът и топлоизолация. Основните клетки на тази тъкан са адпоцити и липоцити.