Пол Гоген

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пол Гоген френски художник

Роден:	7 юни 1848 Париж, Франция
Починал:	8 май 1903 Atuona, Франция

Пол Гоген е френски живописец, скулптор и график, чиито произведения са едни от най-известните и най-значимите в света.

Съдържание

1 Живот
2 Литература
3 Бележки
4 Външни препратки

[редактиране] Живот

[редактиране] Детство

Henri Eugène Paul Gauguin е роден на 7. юни 1848 в Париж в семейството на либералния журналист Clovis Gauguin. Майка му, Aline Marie Chazal, е дъщеря на писателката Флора Тристан.

Когато Гоген става на 3 години, баща му загубва работното си място и решава заедно с майка му и цялото семейство да се преместят в Перу при техен заможен и владетелен роднина. По време на пътуването по море Clovis получава тежък сърдечен удар и умира малко след това.Въпреки това Aline продължава пътешествието заедно с Пол и сестра му Мари и пристига в Лима, Перу, където е посрещнато топло от нейния чичо Дон Пио де Тристан. Семейство Гоген остава при него приблизително 4 години и се наслаждава на привилегиите, произтичащи от неговата власт и богатство, докато не избухва гражданска война в Перу, която заедно с възможностите за наследство убеждават Aline да се завърне във Франция. Пол остава известно време при чичо си Исодор в Орлеанс, след което майка му го изпраща в интерната Petit Séminaire.

[редактиране] Постоянното пътуване

Навършил 17 години Пол работи вече като моряк на кораба Luzitano от френската търговска флотилия. При завръщането си след две години Пол разбира в Сен-Клод при Париж за смъртта на майка си. Останал без родители 20-годишния Пол решава да се прехвърли във воената флотилия като се записва като моряк на кораба Jérome Napoléon.

След края на службата си 1871 той кандидатства за пост в парижката банка Бертин и бива назначен. Той е получавал приблизително 40 000 франка годишно, което открива пред него множество възможности, но вместо да се почувства освободен, той се страхува от мисълта за вечното обвързване.

През 1873 г. Гоген среща датчанката Mette-Sophie Gad, оженва се за нея и година по-късно се раджда първото му дете - Емил. По-късно тя се развежда с него, защото не може да възприеме неговите актови изследвания и скици.

Гоген започва да рисува и да събира голям брой, от днешна гледна точка, безценни произведения на изкуството от Писаро, Пол Сезан, Едгар Дега, Пиер-Огюст Реноар и други.

Щастието го посещава не само в изкуството, но и в личния му живот като през декември 1876 се ражда дъщеря му Aline и през 1879 сина му Clovis.

След прекрасните времена като чиновник в Парижката банка и гост при Дон Пио де Тристан през 1886 г. и следващите няколко години Гоген се сблъсква с трудни периоди от живота си. За да може отново да живее свободно и да рисува той завежда все още болния си син в пансион и отплава за Pont-Aven. По това изглежда, че щастието отново е погледнало благосклонно към него, защото той бива подпомаган финансово от множество по-млади творци.

При завръщането си в Париж Гоген се запознава с холандеца Винсент ван Гог и брат му Теодор ван Гог. Желанието му да опознае още повече от света го кара да посети заедно със своя приятел Шарл Лавал много чужди страни, островите Мартиника и Панама. Двамата рисуват много и то със съвсем креативен подход, но блатната треска ги принуждава все пак да се върнат обратно във Франция.

Следва престой в бретонския Pont-Aven, след който Гоген се изразява ентусиазирано за идеята да наемат заедно с Винсент ван Гог къща в Arles, южна Франция. Между двамата обаче възникват конфликти, които бързо кулминират в противоречие, което, според някои предположения, подтикват ван Гог да отреже част от ухото си. В резултат на противоречията Гоген напуска Арл.

Гоген се сблъсква отново с финансови проблеми и бива принуден да продаде голяма част от картините си на търг, но вместо да използва парите за да се установи изгодно в Париж или Бретон, той отплава от Марсилия за Таити.

Въпреки нежеланието си Гоген е принуден да се завърне отново във Франция тъй като се нуждае спешно от професионално лечение.

Щастието го спохожда през същата година в личния му живот. Той се запознава с яванката Ана Мартин и с нея Гоген, вече 45-годишен, се премества отново в Бретон. След свада с бретонски селяни Гоген се сбива с тях, в резултат на което му счупват кост, която никога не зараства напълно и травмата му остава за цял живот.

Интересът му към спритуализма, окултизма и теософията довеждат до това, че през 1894 той става член на теософското общество и остава негов член до смъртта си. От този момент нататък творчеството му е силно повлияно от теософията.^[1]^[2]

[редактиране] Таити и в опит за новото начало

1894 е годината, в която френския художник Гоген окончателно се решава да се завърне в Таити, ясно съзнавайки, че се намира в последния етап от своето дълго околосветско пътешествие и в края на живота си.

След тежко пътуване, продължило около 60 дена, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в Папеете, където колонизаторите вече са изградили електрическа мрежа.

Освен счупената кост, Гоген се бори с блатната треска, повтарящите се периоди на глад, последствиято от алкохолизма и прекомерното тютюнопушене. Начинът му на живот го довежда до там, че той все по-често има нужда да бъде настанен в болница, като престоите му там стават все по-дълги. Сила художникът добива, вдъхновен от новата си любов - 14-годишнатала Пауура, която го утешшава и му позира за картините, както и предишните му партньорки. В края на 1896 Пауура ражда първото си дете, което умира малко след това. На 19. април 1898 се ражда синът му Емил, който оживява.

През 1897 Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия като смъртта на болната му от туберкулоза дъщеря Aline. Въпреки това през същата година е създадена картината Vairumati. Освен вече споменатите стрес-фактори трябва да се вземе предвид и влошаващото му се здравословно състояние. Счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Освен това той ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.

След няколко сърдечни удара Гоген започва да споменава самоубийството като възможен изход, осамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува вероятно най-значителната си картина: "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?". Картината символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а напротив действа върху зрителя също толкова объркващо и безнадежно като края на художника. Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива арсен, който все пак повръща и вместо да се посвети отново на изкуството приема пост в службата за социална дейност в Папеете, като същевременно се проявява и като политически журналист.

На края на живота си Гоген отново е в търсенето на ново начало. Чрез начина си на живот обаче той превръща католическият епископ в собствен враг и заради което през 1903 получава 500 франка глоба и три месеца затвор. Пол Гоген умира на 8 май 1903.

[редактиране] Литература

Mario Vargas Llosa: Das Paradies ist anderswo, Frankfurt am Main 2004 (Suhrkamp), ISBN 3-518-45713-6 (literarisches Doppelporträt der französischen Sozialistin Flora Tristan und ihres Enkels Paul Gauguin.)