Плиний Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плиний Стари древноримски учен

Роден:	23 Novum Comum, Италия
Починал:	24 август 79 Стабии, Италия

Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) 800 пр.н.е.–AD 476
Структурна история
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници)
Римски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Limes, Адрианов вал)

Детайл от конска амуниция, принадлежала на Плиний Стари, с надпис Plinio praefec(to): "на префекта Плиний". От римския легионен лагер Castra Vetera (дн. Ксантен, Германия).

Плиний Стари: въображаем портрет от 19 век. Нито едно съвременно изображение на Плиний не е запазено.

Гай Плиний Секунд (на латински Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (на латински Plinius maior), роден около 23 г. в Комо, починал на 24 август 79 г. в Стабии) бил римски учен.

[редактиране] Живот и дело

Плиний имал относително типична за времето си кариера на римски конник (eques); започнал като префект на I Тракийски отряд (ala I Thracum), командвал различни военни части в някои от римските провинции, сред които Германия, няколко пъти бил прокуратор. Освен това известно време бил адвокат, а през управлението на Веспасиан стои начело на службата, разглеждаща молбите до императора (officium a libellis).

Съпровожда като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.

Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение Naturalis historia (Естествена история), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия, състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му Плиний Млади определя съчинението като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20 000 забележителни факта" от областите на антропологията, фармакологията (на основата на растителни и животински субстанции), ботаниката, етнографията, градинарството, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани "от четенето на около 2 000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (33-37) били издадени едва след смъртта му.

Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит (Gaius Cornelius Tacitus). За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били За хвърлянето на копие от кон, осем книги За проблеми в речта, и Любознателните - ръководство за оратори в шест тома.

Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен (на лат. Misenum). Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.

Плиний Млади, римски сенатор и писател, негов племенник, става свидетел на събитията и описва обстоятелствата в писмо до Тацит.

[редактиране] Външни препратки

M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.
Gigliola Maggiulli et al., Tradizione enciclopedica e divulgazione in eta\ imperiale. Serta Antiqua et Mediaevalia, II. Roma: Giorgio Bterschneider, 2000. Pp. 222.
Sorcha Carey, Pliny's Catalogue of Culture: Art and Empire in the Natural History. Oxford: Oxford University Press, 2003, Pp. xiii, 208.
Hubert Zehnacker (ed.), Pline l'Ancien. Histoire naturelle, Livre III. Bude/. Paris: Les Belles Lettres, 2004. Pp. xl, 317.
Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia. Oxford: Oxford University Press, 2004. Pp. x, 233.