Нерон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за римския император Нерон. За българския художник, известен с псевдонима Нерон вижте Димитър Казаков
|
||||||||
Нерон (Луций Домиций) е римски император и син на Домиций Ахенобарб и на Агрипина Младша.
Когато Агрипина се жени за император Клавдий, тя го кара да осинови сина ѝ Нерон, в ущърб на правата на Британик. На воина Бур и на философа Сенека е възложено да възпитават младия Нерон, който става император на 17-годишна възраст (54 г.).
След първите пет години от царуването му, у него се пробуждат лоши инстинкти. Когато се опитва да се освободи от гнетителното настойничество на майка си, тя го заплашва, че ще поддържа правата на Британик, и впоследствие той отравя младия Британик. Уморен от сплетните на майка си, той не се поколебава да посегне и на нейния живот, а римският Сенат бърза да поздрави младия убиец. По-късно гони жена си Октавия и умъртвява с ритник наложницата си Попея. Не е доказано обаче че Нерон е подпалил Рим (64). По време на пожара той свирил на китара и пял своята епическа поема "Троика". Все пак мълвата сред народа го обвинява за опожаряването на столицата и тогава той хвърля вината върху християните. Едни биват хвърлени на диви зверове, други, намазани със смола, биват запалени, за да служат като главни на едно празненство в Нероновите градини. От тук започва първото преследване на христяните (64–68). Вероятно по това време е екзекутиран апостол Павел.
Нерон продължава да се отдава на безбройни развратни увлечения и римляните с ужас го виждат да се явява и пее на сцената. Пизон скроява заговор срещу него, но Нерон разкрива съзаклятието и много от заподозрените са избити или принудени да се самоубият. Сред тях са Петроний, Традей, Корбулон, поетите Сенека и Лукиан). Управителят на Галия — Виндекс — и управителят на Испания — Галба — вдигат въстание и част от имперските провинции признават Галба за император. Под натиска на преторианската гвардия, Сенатът осъжда Нерон на смърт и той се вижда принуден да бяга от Рим. Пред невъзможността да се спаси, заповядва на придружаващия го роб да го убие с меч, като в този момент произнася прочутата си фраза: „Какъв артист светът губи с мене!“.
Все пак римският народ и провинциите дълбоко скърбят за смъртта на Нерон и неговият гроб в Рим дълго бива обсипван с цветя. Факт е, че той не е лош администратор. Когато никоя от лошите му страсти не бива засегната, Нерон — интелигентен и образован — управлява добре; той облекчава участта на робите и прокарва повече справедливост в законите за освободените роби и за длъжниците.
| Римски императори | ||
| Клавдий (41 г. — 54 г.) | Нерон (54 г. — 68 г.) | Галба (68 г. — 69 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
