Месопотамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία - "междуречие") се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток - с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникнат едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.

[редактиране] История и география

Природна и историческа област в Югозападна Азия, край долните течения на Тигър и Ефрат (в Ирак, Сирия, Иран и Кувейт). Дължина над 1000 km, широчина 400 km. Плоски равнини с много солени езера. Субтропични и тропични пустини, по долините на реките галерийни гори, оазиси. Нефт. В Месопотамия се развиват едни от най-древните цивилизации през IV - III хилядолетие пр. Хр. (вж Ур, Урук, Лагаш, Шумер, Акад, Асирия, Вавилон, Мари).

В Месопотамия се развива поливно замеделие. Месопотамия е град държава. Владетелят е цар той притежава политическа,военна и религиозна власт. Царят е намесник на бога. Приносът е ,че развиват поливно земеделие,строят канали,професионална армия.