Медресе
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Медресе (арабски:مدرسة мадраса, буквално "място, където се учи") - мюсюлманско средно или висше училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища - мектеби, а също така и държавни служители в някои страни от Близкия изток.
[редактиране] История
Медресетата се разпространяват през 9-13 век в страните, където преобладаващата част от населенето изповядва исляма, а също така и в някои райони на Дореволюционна Русия (Бухара, Самарканд, Казан, Уфа и други). Обикновено медресета се откриват към големите джамии. В учебната програма на медресетата влизат арабски език, теологически, юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
[редактиране] Образователна система
Във връзка със реорганизацията на образователната система през 60-те години на 20 век в много ислямски страни, се оформят два типа медресета: такива със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и медресета от религиозен тип, в които основния предмет е четенето на Корана, и които подготвят мюсюлмански духовници. Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовни действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на Корана е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в университет.
[редактиране] Архитектура
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през 10-12 век (медресето "Фарджек" в Бухара от 10 век, не запазено; "Низамие" в Харгирдa, Иран oт 12 век). През 12-13 век медресета започват да се строят и в Близкия изток (медресето "Ан-Нурия ал-Кубра" в Дамаск от 12 век, "Мустансирия" в Багдад от 13 век ), от 13-14 век - в Северна Африка (медресето "Сафарин" във Фес от 13 век и "Хасана" в Кайро от 14 век).
Обикновенно сградите на медресетата представляват едно или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор джамия и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В Средна Азия джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни портал (намиращ се на главната фасада), в Сирия и Египет те заемат откритото пространство във двора. В Мала Азия дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - заострени керпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и със изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "Бу-Инания" във Фес (от 14 век), "Улугбек" в Самарканд (от 15 век) и "Мири-Араб" в Бухара (от 16 век).
