Инфинитив
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инфинитив се нарича неспрегаемата форма на глагола. Съвременният български език обаче е един от малкото, които не разполагат с инфинитив.
За сравнение:
- англ. I have to go.
- немски Ich muss gehen.
- исп. Tengo que irme.
Инфинитив не познава също така съвременният гръцки и арабските езици. Португалският език се отличава от останалите индоевропейски езици със своя инфинитив, който се променя в лице и число.
Под инфинитив се разбира най - често формата за сегашно време, деятелен залог. Съществува също така инфинитив в страдателен залог, минало или бъдеще (например в латинския) време.
