По́мощь:Климентовьска орѳографїꙗ
From Википедї
Википедїѩ назначениѥ пльны и тъчьны енкѷклопедїѩ на словѣньсцѣѥмь ѩзыцѣ зьданиѥ ѥстъ. Ѥдьно из тъчьности трѣбовании пльнѣ опрѣдѣлѥна орѳографїꙗ длъжьна ѥстъ быти. Ниже наше съглашениѥ о климентовьсцѣ орѳографїи, главьнѣи словѣньскыѩ Википедїѩ орѳографїи, видѣти можеши.
Contents |
[исправи] Орѳографїѩ опьсаниѥ
[исправи] Словѣньскаѥго ѩзыка звѫци
Въ словѣньсцѣѥмь ѩзыцѣ ѥдинъ на десѧте (11) исконьнъ гласьнъ звѫкъ и дъва десѧти и четыре (24) исконьни сѫгласьни звѫци сѫтъ ниже дани:
Гласьници: a, e, ę, ě, i, o, ǫ, u, y, ъ, ь.
Сѫгласьници: b, c, č, d, dz, g, j, k, l, ľ, m, n, ń, p, r, ŕ, s, ś, š, t, v, x, z, ž.
Бежихъ ѥще съложьна сѫгласьника ѥсте иже ѥдинѣма фѡнимама сѧ мыслите: št и žd. Звѫка [t] и [d] въ нѥю мѧкъко можете издрещи сѧ ([tʲ] и [dʲ]), ѥгда обычьнѣ вьсѥгда тврьда ѥсте.
Такожде ѥще четыре звѫци могѫтъ коже гласьници издрицати сѧ: r, ŕ, l, ľ, ѥгда привычьнѣ ѩ с҄ьде ꙗко rъ, rь, lъ, lь пьсати ѥстъ.
[исправи] Окѫдѹ ти звѫци сѫтъ
Различьнахъ словесьнахъ кънигахъ различьнъ образъ словесѣмъ можетъ быти, на прикладъ Радославъ Вечеръка («Старославянский словарь») даѥтъ врьхъ а велика словесьнаꙗ четверокънига («Slovník jazyka staroslověnského») връхъ. Заѥ хощѫ нѣколика помышлѥни дати, како обьщесловѣньскаѥго ѩзыка звѫци въ нашѧ звѫкы прѣходѧтъ.
TьrT, TrьT даѥте TrьT: pьrvъ → prьvъ (не prъvъ!), krьstъ же krьstъ остаѥтъ.
Такожде и инии звѫци:
TьlT, TlьT даѥте TlьT: vьlkъ → vlьkъ (не vlъkъ!), slьza → slьza.
TъrT, TrъT даѥте TrъT: tъrgъ → trъgъ, krъvь → krъvь.
TъlT, Tlъt даѥте TlъT: tъlkъ → tlъkъ, plъtь → plъtь.
Иначе, ь и i прѣдъ j тъкъмо i ѥсте: bьjǫ → bijǫ, prijęti → prijęti. Такожде и ъ и y ꙗже y ѥсте: dobrъjь → dobryjь, vyja → vyja.
Ś ꙗко сѫща звѫка нѣстъ, нъ сїстӱмы дѣлꙗ сътворѥнъ ѥстъ: vьśa ꙗко [vı'sæ] сѧ издрицаѥтъ, сѥ значитъ ꙗко гласьникъ ꙗкоже послѣди мѧкъка съгласьника ѥстъ. Бежего би «вьсꙗ» vьsa или vьsě была, нъ прьвоѥ нѣстъ добро фѡнитїчьнѣ, а вътороѥ грамматїчьнѣ. Заѥ ś словесѣхъ vьśь и и sь (кромѣ самаѥго образа sь, нъ śe, śego, śemu...) пишимъ.
Жидѣте, послѣди ѥще добавлѭ.
[исправи] Прѣходъ о звѫкъ къ пьсанию
Бол҄ьшии чѧсть сѫгласьныихъ звѫкъ вьсѥгда равьно пишетъ сѧ. Зьри тавлїѭ ниже. Въ стлъбьци „напьсаниѥ“ дъвѣ напьсании коѩжьдо бѹкъве дѣлꙗ данѣ ѥсте, велико (А) и мало (а). О польѕевании великъ и малъ бѹкъвъ зьри нарочьнъ раздѣлъ.
| звѫкъ | напьсаниѥ | звѫкъ | напьсаниѥ |
| b | Бб | p | Пп |
| c | Цц | r | Рр |
| č | Чч | s | Сс |
| d | Дд | š | Шш |
| dz | Ѕѕ | t | Тт |
| g | Гг | v | Вв |
| k | Кк | x | Хх |
| l | Лл | z | Зз |
| m | Мм | ž | Жж |
| n | Нн |
Фѡнимы /št/ дѣл бѹкы Щщ ѥстъ, /žd/ же вьсѥгда дъвѣма бѹкъвама Жж + Дд пишетъ сѧ.
Послѣди вьс҄ѣхъ с҄ихъ бѹкъвъ гласьнии звѫци с҄ими бѹкъвами пишѫтъ сѧ:
| звѫкъ | напьсаниѥ |
| a | Аа |
| e | Ее |
| ę | Ѧѧ |
| ě | Ѣѣ |
| i | Ии |
| o | Оо |
| ǫ | Ѫѫ |
| u | Ѹѹ |
| y | Ыы |
| ъ | Ъъ |
| ь | Ьь |
Нѹждьно помьнѣти ѥстъ, ꙗко бѹкъви о, ъ, ы и ѣ послѣди бѹкъвъ ч, ш, ж, щ и двоѥбѹкъвиꙗ жд, а о, ъ и ы ѥще и послѣди ц и ѕ не пишѫтъ сѧ, понѥже ихъ звѫци послѣди с҄ихъ съгласьныихъ звѫкъ не възможьни сѫтъ.
Ѹ звѫкъ же ń, ľ, ŕ, ś и j своихъ бѹкъвъ нѣстъ. Съ гласьникы они тако пишѫтъ сѧ:
| ń | ľ | ŕ | ś | j | |
| а | нꙗ | лꙗ | рꙗ | сꙗ | ꙗ |
| e | нѥ | лѥ | рѥ | сѥ | ѥ |
| ę | нѩ | лѩ | рѩ | сѩ | ѩ |
| ě | — | — | — | с҄ѣ | — |
| i | н҄и | л҄и | р҄и | с҄и | и (!) |
| o | — | — | — | — | — |
| ǫ | нѭ | лѭ | рѭ | сѭ | ѭ |
| u | ню | лю | рю | сю | ю |
| y | — | — | — | — | — |
| ъ | — | — | — | — | — |
| ь | н҄ь | л҄ь | р҄ь | с҄ь | и (!) |
Сѷллаботворѧще же сѫгласьници тако пишѫтъ сѧ:
| ľ (lь) | ль |
| l (lъ) | лъ |
| ŕ (rь) | рь |
| r (rъ) | ръ |
За с҄имь прѣхождѫ къ повѣсти о грьчьскъ словесъ бѹкъвахъ.
[исправи] Бѹкъви грьчьскъ словесъ дѣл
Заѩта из грьчьскаѥго ѩзыка словеса тъчьнѣ ꙗкоже грьчьскы сѧ пишѫтъ, за изѧтиѥмь словесъ коньць и нѣколикъ двоѥбѹкъвии. Зьри тавлїѭ.
| Αα | Аа |
| Ββ | Вв |
| Γγ | Гг |
| Δδ | Дд |
| Εε | Ее |
| Ζζ | Зз |
| Ηη | Ии |
| Θθ | Ѳѳ |
| Ιι | Її |
| Κκ | Кк |
| Λλ | Лл |
| Μμ | Мм |
| Νν | Нн |
| Ξξ | Ѯѯ |
| Οο | Оо |
| Ππ | Пп |
| Ρρ | Рр |
| Σσς | Сс |
| Ττ | Тт |
| Υυ | Ѵѵ (ѥгда сѫгласьникъ собоѭ авлѥтъ), Ѷѷ (ѥгда гласьникъ) |
| Φφ | Фф |
| Χχ | Хх |
| Ψψ | Ѱѱ |
| Ωω | Ѡѡ |
Сѥмѹ сѥ додати нѹждьно ѥстъ:
| αi | е |
| ει | ї |
| οι | ї |
| γγ | нг |
| γκ | нк |
| γχ | нх |
Осѭдѹ новы бѹкъви сѫтъ:
- Ѳѳ ꙗже особъ грьчьскъ звѫкъ [θ] собоѭ авлꙗѥтъ, нъ и коже [t] и [f] издрицати сѧ можетъ;
- Фф ꙗже грьчьскъ звѫкъ [f] собоѭ авлѥтъ, иже словѣньскѹ ѩзыкѹ щѹждь нъ вьс҄ѣмъ дрѹгыимъ ныншьнѥмъ словѣньскомъ ѩзыкомъ добрѣ вѣдомъ ѥстъ;
- Її ꙗже [i] значитъ;
- Ѡѡ ꙗже [о] значитъ;
- Ѵѵ ꙗже [v] значитъ;
- Ѷѷ ꙗже особъ звѫкъ [ü] собоѭ авлꙗѥтъ, нъ и коже [і] издрицати сѧ можетъ;
- Ѯѯ ꙗже тажде ꙗко кс ѥстъ;
- Ѱѱ ꙗже тажде ꙗко пс ѥстъ.
[исправи] Заѩта словеса из дрѹгъ ѩзыкъ
Сьде ю мъного особъ вещь быти можетъ, на прикладъ двоѥбѹкъвиѥ „к҄ь“ нѣкотерыихъ македоньскъ сѣмиинъ именъ коньць (Иовановик҄ь — Јовановиќ). Пакы толико рекѫ: словѣньска геѡграфїчьна имена обычьнѣ етѷмологїчьнѣ прѣдаѭтъ сѧ, ѥгда личьна имена фѡнитїчьнѣ прѣписываѭтъ сѧ.
[исправи] Слово о бѹкъвахъ въ Юникода и вънѣщьнꙗ вида съмыслѣ
Вьсѩ бѹкъви ѩже видомь грьчьскамъ или латыньскамъ бѹкъвамъ подобьны сѫтъ (а, ї, ѡ, ѵ и дрѹгы) ис климентовьскыѩ чѧсти Юникода бьрати сѧ длъжьны сѫтъ, не из латиньскы или грьчьскы!
Надъ бѹкъвами ї и ѷ вьсѥгда тъчиѥ ставѣмъ: ї да о бѹкъве ы десныѩ чѧсти различаѥтъ сѧ, а ѷ — гласьника бѹкы да от ѵ — сѫгласьника различаѥтъ сѧ. Бѹкы І бес тъчиꙗ не ѥдино бѹкъве „ы“ пишимъ, а такожде сѫставьнѣхъ бѹкъвахъ ꙗ, ѥ, ю, ѩ, ѭ, иде авлꙗѥтъ аналогїѭ бѹкъве „Ѵ“ бес точиꙗ въ сѫгласьника съмыслѣ. Бес точиꙗ бо І (ꙗко Ѵѵ) азъбѹкъвьнѣ рѧдѣ ѥстъ.
Аще малѫ бѹкъвь напьсати бес тъчьцѧ хощеши, то не ї или і ѥстъ а , тъгда нашѫ „“ бери, же въ бѹкъвахъ Unicode5 особѣ (private use) чѧсти ѥстъ подъ числомь U+0F1A, а не тѹръчьскѫѭ ı.
Въ словѣньскыихъ бѹкъвъ ъı и є мѣсто ихъ нынщьнѩѩ аналогы ы и е пишемъ, бо тако простѣѥ ѥстъ. Аще къто речетъ сѥ хѹдо ѥстъ — нъ и на прикладъ бѹкъви щ и ъ сьде нынꙗщьнъ видъ имѫтъ, а не такъ ꙗко словѣньскыихъ рѫкописьхъ.
Бѹкы щ вьсѥгда въ словѣньскаѥго ѩзыка словѣхъ пишетъ сѧ, въ шт мѣсто.
[исправи] Великы и малы бѹкъви
Сь раздѣлъ ѥще не напьсанъ ѥстъ.
