Mad Season

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Значителен брой проекти, включващи членове на сиатълски групи се появяват през 90-те. Повечето не успяват да постигнат по-голям интерес на феновете, отколкото основните групи на тези членове (Brad, The Rockfords, Three Fish, Tuatara и т.н.), но има и някои изключения от правилото, особено Temple Of The Dog и Mad Season. Последната група включва членове на Alice In Chains (вокалът Лейн Стейли), Pearl Jam (китаристът Майк МакКрийди) и Screaming Trees (барабанистът Барет Мартин), както и единственият не-сиатълски музикант – басистът Джон Сондърс, който преди това свири с блусари като Hubert Sumlin и Lamont Cranston Band. Корените на групата се назад в лятото на 1994, когато МакКрийди влиза в рехабилитационен център в Минеаполис, за да се пребори с проблема си с алкохола и лекарствата. Там той се запознава с местния музикант Джон Сондърс, и когато се връща в Сиатъл, се обажда на Стейли, който по това време също се бори със зависимостите си. Заедно с Барет Мартин, който попълва състава, те създават химия помежду си още на първата репетиция. Идеите от тази репетиция по-късно ще се превърнат в песни – Wake Up и River Of Deceit. Четворката прави своя дебют на 16 октомври 1994 в сиатълското Crocodile Cafe под името Gacy Bunch, с което отдават почит както на бруталния сериен убиец Джон Уейн Гейси, така и на сълзливото тв шоу The Brady Bunch. Удивително, но по време на шоуто групата разполага само с няколко песни (Мартин по-късно разказва, че са имали само “джемове и начални куплети на песни”), но концерта ги убеждава, че трябва да последват студийни записи. Групата сменя името си на Mad Season (английски израз за времето от годината, когато халюциногенните гъби “псилоцибин” са в цъфтеж) и се мести в сиатълското студио Bad Animals. Ко-продуцент на записите е звуковият инженер на Pearl Jam Брет Елиасън. Групата подсказва за бъдещия си албум на феновете, като свири няколко песни в радио предаването на Pearl Jam – Self-Pollution Radio на 8 януари 1995, преди албумът, в който влизат десет песни да бъде издаден през март. Смес от меланхолични балади и хард рок, албумът (в който участва в някои песни и вокалът на Screaming Trees Марк Ланеган) доказва потенциала си и за малко не влиза в американския Топ 20, когато сингълът от албума River Of Deceit става хит в рок радиостанциите. Въпреки малкото концерти и плановете за бъдещи записи, Mad Season ще се окаже еднократен проект. По-късно през 1995 е издадено видео на сиатълския концерт Live At The Moore, както и кавър на I Don’t Wanna Be A Soldier на Джон Ленън за албума Working Class Hero: A Tribute To John Lennon. Според някои източници е имало текстове на песни за още един албум на Mad Season, които са останали незаписани. Групата е обсъждала смяната на Лейн Стейли с Марк Ланеган, както и на името на Disinformation, но нито една песен не е записана. В края на краищата членовете ѝ се разделят завинаги. За съжаление това се оказва краят на Mad Season, след като както Джон Сондърс, така и Лейн Стейли умират впоследствие от свръхдоза наркотици.