Dongle

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Заглавието на тази статия е спорно. По въпроса може да има дискусия на беседата.

Dongle (произнася се като донгъл), е малко хардуерно устройство, свързащо се с компютър, за да удостовери правото на ползване на някакъв софтуер. Без него съответния софтуер работи в демонстрационен режим.

Съдържание 1 Наименования 2 Употреба 3 Принцип на действие 4 Сигурност и хакване

[редактиране] Наименования

Производителите на донгъли и на софтуер в писмените си ръководства използуват имена като „хардуерен ключ“ (hardware key), „хардуерен жетон“ (hardware token), или „охранително устройство“ (security device). В разговорната реч обаче, на английски такова устройство обикновено се нарича „донгъл“, а в България - „тапа“.

[редактиране] Употреба

Програмите, защитени с тапа обикновено се разпространяват безплатно и работят в демонстрационен (демо) режим. Това е начин за защита от ползване без заплащане т. е., на авторското право на качествени програмни продукти. Идеята е, че е далеч по-трудно да се копира устройството отколкото самата програма. В английската уикипедия е споменато, че обикновено с тапа се защитават продуктите струващи над $500.

Българска програма, която работи само с тапа е (точното име ще се попълни) за изчисления в строителното конструиране, работеща както по метода на допустимите напрежения, така и по метода на граничните състояния (с преразпределенние на натоварването при допустима деформация). Тази програма няма цена, цена имат тапите за една година или за неограничено ползване. Това, което се плаща, е тапата, цената е според срока.

Тапите ограничават броя на работоспособните копия от програмата. Колкото тапи има закупени, на толкова компютри едновременно програмата може да работи не като демо. Практикува се инсталиране на програмата на всички компютри, а закупуване на по-малък брой тапи, и тапите се разнасят от компютър на компютър.

Тапата се поставя най-често на USB или на паралелния порт. Не е задължително тапата да е глуха, тя може да е оформена като удължител - виж снимката.

Напоследък тапите са за USB порт, изглеждат като флашчета и лесно се местят от компютър на компютър.

[редактиране] Принцип на действие

Съвременните устройства използват:

• вградено силно кодиране (built-in strong encryption);
• техники, пречещи на обратното проектиране (reverse engineering);
• имат вградена памет, където да се съхраняват ключови елементи от програмата,
• както и вградени кодиращи процесори, които да изпълняват недостъпните съхранени програмни елементи;
• Изработени са без възможност за разглобяване (запечатани). Тапа със следи от разглобяване не се подменя безплатно с изправна.

[редактиране] Сигурност и хакване

Въпреки, че се смята като една от най-сигурните защитни системи, слабото място на този вид хардуерна защита е обмяната на данни (протокола) с защитената програма.

Уиндоус, версии преди VISTA допуска несертифицирани драйвери за портовете. Такъв един драйвер може да е така написан, че да прави лог на обмена на данни. След като по този начин е разгадано действието на тапата, може да се напише драйвер, който отговаря вместо тапата. Това реално се прави. Един от най-големите сеири в http://crack-locator.com/ беше кракнат крак-драйвер, който имитира тапа, но за ограничено време, и с него крак, който го прави да работи до безкрай.