Чеган

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 40.8333° с.ш. 21.7667° и.д.

Чеган Άγιος Αθανάσιος
Изглед към Стари Чеган
Местоположение
Чеган Местоположение на Чеган в Дем Островско езеро, Ном Пела
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Пела
Дем:	Островско езеро
Географска област:	Малка Нидже
Население:	184 (2001)
Надм. височина:	1 200 м
Геогр. положение:	40° 49' 59" сев. ш. 21° 46' 0" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Чѐган или понякога Чѐганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани) е село в Република Гърция, в Дем Островско езеро (Вегоритида), Ном Пела, Област Централна Македония със 184 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 2.1 В Османската империя 2.2 В Гърция 3 Личности 3.1 Родени в Чеган 3.2 Починали в Чеган 4 Литература 5 Бележки 6 Външни препратки

[редактиране] География

Селото е разположено на 30 километра западно от номовия център Воден (Едеса) и на около 50 километра източно от Лерин (Флорина).

Селото е изградено на плато високо в планината Малка Нидже сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 метра).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В края на 19 век Чеган е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Чеганче е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.^[2]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Чеган има 1 200 българи екзархисти.^[4]

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

„

От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен. Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[5]

“

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално - с четири отделения и една забавачница.^[6]

[редактиране] В Гърция

След Балканската война през 1912 година селото попада в Гърция. Първото гръцко преброяване през 1913 година показва 1 060 жители. През Първата световна война в района на Чеган се развива голямото Чеганско сражение. Селото е закратко освободено от българската армия. Преброяването от 1920 година показва 948 жители, а тези от 1928 и 1940 - съответно 1 024 и 1 395 жители. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,^[7] но името Цегани се употребява и днес.

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, когато старото село е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нови Чеган (Неос Агиос Атанасиос) (460 жители, 2001). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат и в 1951 година селото има 722 жители. Преброяванията в 1961 и 1971 показват 997 и 703 жители. Старото село днес е туристическа атракция и в началото на 21 век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Чеган

• Пецо Стоянов (? - 1903), български революционер

[редактиране] Починали в Чеган

• Тане Стойчев (1874 - 1907), български революционер

[редактиране] Литература

• Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73.

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 159.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
3. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том ІI, София, 1993, стр.196, стр.126.
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905
5. ↑ Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник“, Македонски научен институт, София, 1927
6. ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т.ІІ, с. 95, 258
7. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971

[редактиране] Външни препратки

Страница за Чеган

• Снимка на Стари Чеган от парапланер
• Снимка на Неос Агиос Атанасиос (Нови Чеган) и Островското езеро от парапланер

Дем Островско езеро (Вегоритида)
Острово (Арниса) | Горно Граматиково (Ано Граматико) | Долно Граматиково (Като Граматико) | Друшка (Дрося) | Жерве (Зерви) | Кочана (Переа) | Къдрево (Агиос Димитриос) | Нови Чеган (Неос Агиос Анастасиос) | Ново Русилово (Неа Ксантогия | Ослово (Панагица) | Русилово (Ксантогия) | Чеган (Агиос Атанасиос)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област