Христо Михайлов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на БКП. За българския футболист вижте Христо Михайлов (футболист).
|
||||||||
Христо Михайлов Попов е активист на Българската комунистическа партия, генерал-полковник (посмъртно).
През 1911-1912 работи като учител в село Извор, Видинско. Участва в Балканската война 1912-1913. През 1914 завършва Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война, пленен е и до 1920 е в пленнически лагер край Солун. През 1918 става член на БРСДП (т.с.)
След завръщането си в България се включва в организацията на БКП (т.с.) в град Фердинанд, и през 1921 е избран в ръководството й.
Участва в Септемврийското въстание от 1923. Командва отряд при овладяването на гр.Фердинанд. Заедно със Замфир Попов участва в завземането на Берковица, а с Георги Дамянов - в Бойчиновския бой. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия. Осъден задочно на смърт.
През 1924 се завръща нелегално в България. Участва в подготовката на ново въстание срещу режима на Демократическия сговор във Видин, а по-късно - в Пловдив. По време на белия терор през 1925 е арестуван, затворен и повторно осъден на смърт. По-късно присъдата му е заменена с доживотна.
Излиза от затвора през 1937. Установява се в София и същата година е избран за член на ЦК на БКП. Завършва право.
До юни 1941 многократно е изпращан в концентрационни лагери. След началото на партизанското движение в България излиза в нелегалност и оглавява Централната военна комисия на БКП. По-късно става началник-щаб на Народоосвободителната въстаническа армия. Участва в изработването на бойния устав на партизаните.
През юли 1942 за трети път е осъден задочно на смърт. При полицейска блокада на София през февруари 1944 след престрелка е тежко ранен, заловен и убит.
