Утигури

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Утигурите са група български племена, обитавали през 5-6 век степната зона североизточно от Черно море и източно от река Дон. Те са родствени с кутригурите, живели на запад от тази река.

Прокопий цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на 5 век те нападат готите на запад от Дон и ги изтласкват от Черноморска Скития. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката. Археологическите разкопки в тези райони, потвърждават присъствието на две сродни, но различни племена. В Източното Приазовие гробовете са предимно със северна ориентация характерна за утигурите, но има и известен брой некрополи (Пашковският и Ясеновополянският некропол) със западна ориентация. Западната ориентация е разпространена най-вече сред българите-кутригури, населявали земите западно от Дон.^[1]

Сведенията за историята на утигурите до средата на 6 век са оскъдни, тъй като те са сравнително отдалечени от Византийската империя. Около 551 византийците се споразумяват с хана на утигурите Сандилх, който с армия от утигури и тетраксити напада територията на кутригурите, чиито основни войски в този момент са на Балканския полуостров. Походът е успешен и хиляди византийци, държани в плен, са освободени и се завръщат в Империята. Част от победените кутригури също са приети от императора и се заселват в Тракия.

През 558, по време на нов поход на кутригурският хан Заверган на Балканите, хан Сандилх, подкупен от император Юстиниан I, отново напада земите на кутригурите. Войните между кутригури и утигури продължават и през следващите години.

Около 558 северно от Каспийско море се появяват аварите и сключват съюз с Източната Римска империя срещу аланите. Преследвани от тюркския военачалник Истеми хан, те продължават да се придвижват на запад и в началото на 60-те години подчиняват утигурите.

Няколко години по-късно в региона пристигат войските на Истеми хан. Не по-късно от 568 те подчиняват утигурите, като известен брой от тях се преселват на запад при аварите. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат. През 576 армия от тюрки и утигури обсажда и превзема Боспор, но започналата гражданска война в Хаганата ги принуждава да изоставят града. През VII век утигурските племена, вече известни като „уногундури“', възстановяват независимостта си и заедно с кутригурите образуват държавата Велика България, оглавявана от хан Кубрат.