Уакизаши
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уакизаши (на японски език 脇差) — къс традиционен японски меч. Основно се използва от самураите и се носи на пояса. Дължината на острието — е от 30 см до 61 см. Общата дължина 50–80 см. Острието е едностранно заточено, леко изкривено. Уакизаши прилича по форма на катана. Обикновенно е носен заедно с „катана“ в пояса на самурая.
Уакизаши е изработван от дзукури, с различни форми и дължини, обичайно по-тънък от катана. Ръкохватката обичайно е с квадратно сечение.
Самураите използовали Уакизаши в качество на оръжие тогава, когато катана бил недостъпен или неизползваем.
В ранните периоди от японската история, кинжала танто бил носен вместо уакизаши. Влизайки в помещение, самураите оставяли катана при слугите или на катанакаке — специална двуредова дървена поставка. Уакизаши винаги носили при себе си като лично оръжие на самурая. Буси често наричали този меч „пазителя“.
Опитните самураи използвали уакизаши в бой като второ оръжие — за нанасяне на неочаквани удари. Катана бил държан в главната ръка и служил като основно оръжие.
Също така уакизаши бил използван за извършване на ритуално самоубийство — сепуку, ако в самурая отсъствал предназначен специално за тази цел кинжал кусунгобу.
За разлика от катана, който можели да носят само самураи, уакизаши бил разрешен за носене и от други хора. Бил използван като пълноценно оръжие от хора, които не могат да носят катана.
