Тодор Колев (актьор)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тодор Колев | |
 |
|
| Име | Тодор Петров Колев |
| Роден | 26 август, 1939 Шумен, България |
Тодор Петров Колев е български актьор, комик, музикант и шоумен.
[редактиране] Биография
Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Изхитря с успех комисията при приемането, като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работи е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които Цар и генерал, Козият рог, Иван Кондарев, Двойникът, Господин за един ден, Опасен чар.
Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.[1]
[редактиране] Филмография
- „Цар и генерал“ (1966)
- „Случаят Пенлеве“ (1968)
- „Един миг свобода“ (1968) - Поручикът
- „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971)
- „10 дни неплатени“ (1972) - Капитанов
- „Козият рог“ (1972) - Дели
- „Трета след Слънцето“ (1972) - Лен
- „Като песен“ (1973)
- „Преброяване на дивите зайци“ (1973) - Младият ловец
- „Иван Кондарев“ (1974)
- „Последният ерген“ (1974) - Цоков
- „Началото на деня“ (1974) - Журналистът
- „100 тона щастие“ (1978)
- „Всички и никой“ (1978)
- „Топло“ (1978) - Майстор
- „Двойникът“ (1980) - Доцент Денев; Братовчедът Иван
- „Где-то плачет иволга“ (1980)
- „Царска пиеса“ (1982) - Петър; Царят
- „Господин за един ден“ (1983) - Пурко
- „Опасен чар“ (1984)
- „Черните лебеди“ (1984) - Бащата на Виолета
- „Смъртта може да почака“ (1985) - Маранзов
- „Само ти, сърце“ (1987) - Директорът Милчев
- „Човек на паважа“ (1987) - Следователят
- „Нощем по покривите“ (1988) - Коста Рашков
- „Без драскотина“ (1989) - Мосю Лен
- „Тест '88“ (1989)
- „Зона В-2“ (1989) - Бонев
- „Разводи, разводи...“ (1989)
- „Поверие за белия вятър“ (1990)
- „Немирната птица любов“ (1990) - Ожененият разведен
- „L'Assicurazione“ (1998)
- „Испанска муха“ (1998) - Батко
- „Морска сол“ (2005; телевизионен сериал)
- „„Приключенията на един Арлекин““(2007;телевизионен сериал)
[редактиране] Източници
- ↑ „Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г.“. Kомисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 2007-09-05
