Телевизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Телевизията (от гр. tele — далече и от лат. visio — виждам) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние.
Телевизията е и едно от основните средства за масова информация и има значението на „телевизионен канал” или компания, операираща един или повече телевизионни канали. Начина за предаване на сигнала вече не се ограничава само до разпространение чрез радиовълни, но също и по кабел и чрез интернет.
Устройствата за приемане на телевизионни програми се наричат телевизор.
Съдържание |
[редактиране] Видове телевизия
Според начина на разпространение:
- Ефирна наземна телевизия - предавателите са поставени на телевизионни кули (в България официалното название на тези обекти е Радиорелейна и телевизионна станция - РРТС). Телевизионните кули обикновено са разположени на високи точки с добра видимост в няколко посоки, което се обуслява от характера на радиовълните, чрез които се разпространява телевизионния сигнал. За да се приема ефирна телевизия е необходим обикновен телевизионен приемник и проста антена.
- Спътникова (сателитна) телевизия - сигнала от телевизионното студио се предава чрез наземна космическа станция до телекомуникационен спътник, разположен на геостационарна орбита около земята. Спътника от своя страна препраща телевизионния сигнал обратно към земята. Около земята работят стотици такива спътници и всеки от тях пренася стотици радио-, телевизионни програми, телефонни разговори и пакети от данни. За да се приемат телевизионни програми от спътник е необходим сателитен приемник и параболична приемателна антена.
- Кабелна телевизия - излъчването се осъществява по кабелна мрежа. Кабелните оператори приемат телевизионните сигнали ефирно, от спътник или директно от студио и ги препредават в мрежата си. Чрез кабелните мрежи могат да се излъчват едновременно стотици телевизионни програми, радиостанции, кабелен интернет.
Според типа излъчван сигнал:
- Аналогова телевизия - това е масово разпространения, традиционен тип. Програмата от телевизионното студио достига до зрителя като сигнала се пренася чрез аналогов метод.
- Цифрова (дигитална) телевизия - цифровия начин на разпространение предоставя избор на много повече програми и допълнителни възможности за зрителя. В България цифровата телевизия започна да се предлага като услуга от по-големите кабелни оператори. Очаква се 2012 г. да завърши и прехода от аналогова към цифрова ефирна телевизия.
[редактиране] История
[редактиране] Пионери на телевизията в България
През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет - София) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на МЕИ проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипа е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.
На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.
Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:
През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпроса за национален телевизионен предавател. Като експерти специалистите от Експерименталния център участват в съвещания. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП, въз основа на директивите на VII конгрес на партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера” в софийския завод „Ворошилов”. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата” (днес „Борисова градина”) е възложена на колектив под ръководството на арх.Любен Попдонев, главен конструктор - инж.А.Войнов, технолог-инженер Георги Копанков, а строителството започва в края на 1958 година.
През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16 милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион” и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. английската фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с две камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.
През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант „Балкан”, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им.
Строежа на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. Кулата заема площ от 144 кв.м., има 14 етажа, три тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 м. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на връх Ботев.
[редактиране] Телевизионни предавания в България в края на 50-те години
Телевизионен център на МЕИ, София - предава от 1953 г. до 1960 г., два дни седмично - вторник и събота - предавател на площад Васил Левски в София - честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал - образ на 59,25 мегахерца, звук на 65,75 мегахерца - мощност: образ - 150 вата, звук - 30 ватаИзлъчване на френската фирма CSF, Пловдив - излъчва през септември-октомври 1958 г. - предавател на кулата на Пловдивски мострен панаир - предавател с мощност 50 ватаБългарска телевизия, София - излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г. - предавател на телевизионната кула в София - честоти на излъчване: 7-ри ТВ канал - образ на 183,25 мегахерца, звук на 189,75 мегахерца - мощност: образ - 500 вата, звук - 250 вата
[редактиране] Откриване на Българската телевизия
На 6 ноември 1959 г., вестник „Труд” пише:
Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (днес „Александър Батемберг”) през 1959 г. С думите на говорителя в 9:45 ч. „Внимание, излъчваме в ефир”, се поставя началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, разположени съответно: една на балкона на Националната художествена галерия и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „Васил Левски” и „Цар Освободител”). Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов е Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на OIRT - изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата Канал 1 на Българската национална телевизия в София.
В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!”. Предаванията на МЕИ, излъчвани в дните вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. Слез тази дата, колектива, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въввеждането на цветната телевизия.
На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. В тържествената церемония, която започва в 11:00 часа, вземат участие секретаря на Градския комитет на БКП Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Вълко Червенков и секретаря на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов. Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветския игрален филм „В навечерието”.
Дълги години Българската телевизия е единствен телевизионен оператор в страната. До 24 май 1975 г. работи само една програма (Първа програма), а след тази дата излъчва и Втора програма. През 1985 г. на предвидените за трета програма канали започва ретранслиране на Централната съветска телевизия.
През 1960-1961 г. братята Величко и Любен Качулеви започват първите опити за приемане на телевизионни сигнали от други източници извън страната чрез изграждането на сложни системи от приемателни антени изработени от тях в частната им лаборатория и работилница в гр. Ямбол.Най-доброто им постижение е получаването на телевизионен сигнал от Швеция в продължениена 18 часа през 1964 год. Приема на телевзионен сигнал от съседните балкански държави и тогава Съветския Съюз ,за тях не е проблем. Проблем се оказва ретланслирането на получения телевизионен сигнал до повече от един телевизионен приемник.Двамата братя са известни в техническите среди и със създадения от тях първи български звукозаписвателен апарат /фонограф/ през м. февруари 1948 год. и записите,които са правени с него за нуждите на Института по български език и Софийския университет.
[редактиране] Частните телевизии в България
През 1993 г. се появява първата частна телевизионна станция в България - Телевизия Родопи, излъчваща и до днес ефирно в град Кърджали. Първата частна телевизия в София е Нова телевизия. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 90-те са Телевизия „7 дни”, Рент - Бургас, Тракия - Пловдив ,"Супер вижън плюс" в Ямбол,която започва дейността си в края на 1993 г. но едва през 1996 започва да излъчва собствена програма и т.н. Но истинска революция в гледането на телевизията настава с изграждането на кабелни телевизионни мрежи във всеки голям, малък град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки чуждестранни програми, а постепенно се появавят и множество регионални, национални и специализирани български канали. След 2000 г. с навлизането на чужди инвестиции, повечето чужди канали вече са преведени на български език, а в последните години качеството на българските телевизионни продукции става все по-високо.
