Теарце

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теарце
Теарце Теарце на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Положки
Община:	Теарце
Географска област:	Долни Полог
Население:	3 974 (2002)
Надморска височина:	540 м
Геогр. положение:	42° 4' 27" сев. ш. 21° 3' 9" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	TE

Теарце (книжовно Техарце, варианти Теарци, Техарци, на албански: Tearcë или Tearca, Теарцъ) е село в Република Македония с 3 974 жители (2002), център на едноименната Община Теарце.

[редактиране] География

Теарце е разположено в Долен Полог - северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово - Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е в равнината в подножието на планината Шар. На североизток е съединено със село Отушище, а на югозапад прелива в село Слатино. През селото минава река Теарска Бистрица.

[редактиране] Етимология

Името Теарце произлиза от родовото име Теохарови или Теохарци, потомците на човек на име Теохар - от гръцки „Божия благодат“.

[редактиране] История

Според теарската легенда жителите на селото са преселници от изчезналото село Велика Върбица.

Първото споменаване на Техарче е във вакъфа на на Кебир Мехмед Челеби от 1468/1469 година. В документи от 1568 година Теарце е отбелязано като село с 10 семейства.

В 1770 година в Теарце се ражда Кирил Пейчинович, един от първите български просветители, издал в 1816 година книгата „Огледало“, а в 1840 „Книга глаголемая утешение грешним“. С църквите си в 19 век Теарце е метох на Лешочкия манастир „Свети Атанасий“.

В 1839 година немският ботаник Хенрих Гризебах посещава Полога и след това пише в книгата си „Пътуване през Румелия към Бурса“, че Техарца (Tehaartscha) е село с 200 къщи, което се отличава от другите тетовски села със смесеното си население - в него живеят 150 мюсюлмански албански семейства и 50 български. Гризебах пренощува в една българска къща, в която стопаните го учудват със скромността и гостоприемството си.

Според записките на габровеца Андрей Стоянов, учителствал в Тетово между 1866 и 1894 година Теарци „има 120 турски къщи с една джамия и 80 прости покрити със слама български с една църква, при която има и училище, в което учат 20-30 деца... В това село има 3-4 дюкяна с бакалска стока и манифактура, 2 ковачници и 1 самарджийница. Теарчани се поминуват със земеделие и работа на чужбина, дето турците са по-много бозаджии, а българите - хлебари. Освен овощия от Теарци се внасят в Тетово и значително количество храна.“^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година Теарци има 600 жители българи християни и 600 души жители турци.^[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година всичките 648 християнски жители на Теарци са българи екзархисти и в селото работи българско училище.^[3]

В 1912 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Теарце има 224 къщи с 1327 жители българи, албанци и турци.^[4] Между 1941 и 1944 година Теарце е в границите на България.

[редактиране] Теарце днес

С нападение на полицейския участък в Теарце на 22 януари започват бунтовете на албанското население в Република Македония през 2001 година. При сблъсъците село Теарце пострадва значително - кметството, полицейския участък и всички македонски къщи са опожарени, а македонските жители на селото го напускат.

Според преброяването от 2002 година Теарце има 3 974 жители.^[5]

Националност	Всичко
македонци	1 085
албанци	2 310
турци	512
роми	54
власи	0
сърби	4
бошняци	0
други	9

[редактиране] Родени в Теарце

Йеромонах Арсений, български книжовник
Кирил Пейчинович (1770 - 1845), български просветител
Ристо Гьоргески (р. 1918), учен от Република Македония, философ

[редактиране] Литература

Видоески, Божидар. Теарце (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Воsnе i Hercegovine, 1981, стр. 647-654.

[редактиране] Външни препратки

Официален сайт на Община Теарце

[редактиране] Бележки

↑ Цитирано по: Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.61
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.122-123.
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.24
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Населени места в Община Теарце
Теарце \| Брезно \| Варвара \| Глоги \| Доброще \| Йелошник \| Лешок \| Непрощено \| Нераще \| Одри \| Първце \| Пършовце \| Слатино