Соколата
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соколата е името на резерват разположен в южната част на Малашевската планина. Резерватът е обявен през 1985 г. с цел опазването на единствената за планината вековна гора от дървесния вид благун. Резерватът е разположен в землището на село Игралище и по склона на долината на река Лебница. Територията на Соколата има сравнително малка площ - 211 хектара. Резерватът е разположен върху скално основа образувана от гнайс и гранитогнайс. Почвите са предимно кафяви горски, но на места се срещат и други. Соколата е разположен между 600 и 900 м надморска височина и е един от малкото български резервати, разположени на толкова малка височина. Климатът е преходно средиземноморски и поради малката височина снежна покривка не се задържа за дълго.
[редактиране] Флора
От най-голямо значение за резервата са вековните гори от благун. В миналото те са обхващали цялата Малашевска планина, но в момента средната възраст на горите в планината са сравнително ниски. Горите от благун, които се намират в Соколата често достигат до възраст от над 250 години.
На места се срещат групи или единични дървета от видовете бук и зимен дъб. Характерно за горите в резервата е, че горите от благун са останали чисти и са изградени изцяло от този вид.
[редактиране] Фауна
Въпреки малката територия на резерват Соколата, животинският свят е сравнително богат. От бозайниците се срещат дива свиня, сърна, лисица, вълк и обикновен заек. Птичия свят също е богат. Установени са над 30 вида птици, които гнездят на територията на резервата.