Сливка (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сливка е село в Южна България. То се намира в община Баните, Област Смолян.
| Сливка (село) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 29 [1] |
| Надм. височина: | 982 m |
| Пощ. код: | 4943 |
| Тел. код: | 030256 |
| МПС код: | СМ (См) |
| Администрация | |
| Област: | Смолян |
| Община: - кмет |
Баните Райчо Данаилов Шаблон:Селище в България/Кмет |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Сливка (с.Сливка)се намира в планински район в края на Централните Родопи в община Баните Смолянска област. Данни за селото има още от първото хилядолетие, когато се счита, че около местността Имерова търла е имало малко тракийско, а после и римско селище. Счита се, че близо да селото минава древен римски път, който е водел към Беломорието и Константинопол. Зимата е мека, а лятото прохладно. През 19 век селото е било населено с помашко(Горна махала) и българско население приселници от Беломорска Тракия (Долна махала и Бърчина). Към селото има и няколко махали. Населението на селото в началото на ХХ век възлиза на около 3000 души, но след 1944 г. прогресивно намалява, като в края на 2001 г. то се свежда до 56 души.Населението прогресивно емигрира основно в Турция до 1950 г. , а след това и в градовоете. Най-голямата диаспора на изселници има в село Манолич (Бургаско), в град Смолян около 40 семейства, село Баните около 50 семейства, град Асеновград около 30 семейства, както в Ардино и Кърджали.
Старото име на село Сливка е Ирикли , което на турске език озночава /слива/. Друга теза, че името му е дадено от гръцките преселници в селото, защото те са дошли по тези земи от местността Ираклия близо до Кавала в днешна Гърция.
Селото има подходяща инфраструктура. Намира се на 20 километра от общинския център с.Баните. изключително подходящо е за изграждане на вилни селища и туризъм. Климата е много подходящ за лекуване на нервни, психични и други заболявания.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В околностите на село Сливка се намират редица забележитолности като местността Света Петка, Михалево, Караната и Дяволския мост. Селото се намира в подножието на връх Вешка висок 1310 метра. Над билото на селото се намират останките на християнски църкви, които вероятно са били разрушени през 17 век, но имената на местностите се е запазила, като Света Петка, Черквата, Свети Илия, Михалво и др. Селото може да представлява интерес за ловците, защото разполага с "Ловна хижа" в местността Кисьовце, а за туристите местностите "Чатала", "Баража" и "сините вирове", които се намират в местността "Караната" представляват уникално природно явление, особено феномена "чатала", където при сливането на две реки се образувал 25 метров водопад.Интерес може да представляват махалите Солаковци, Стоенско и Семенци. Махалата "Семенци" е на изключително живописно място, от където има изключително красива панорамна гледка, вижда се връх Свобода, село Давидково и други интересни места в края на Централните Родопи. Село Сливка е чудесно за селки и планински туризъм, защото е лесно достъпно и има подходяща инфраструктура, която може бързо да го направи изключително подходящо за инвестиции и планински туризъм. Има изградена водоснабдителна мрежа, електифицирано е и разполага с изключително голяма равнинна площ, като кллючовата местност "Равнишки" има изключително местоположение, около нея е било старото село. В края на 2005 г. частично са запазени къщите в Долна махала и Горна махала на селото. Към началото на 2007 г. най-населена е махалата Бърчина.В селото в момента живеят основно потомци на Караилиевия род, Родопски, Низамовия род и рода Балкански.
[редактиране] Туризъм
Село Сливка се намира на 120 километра от гр. Пловдив, на 50 километра от Смолян, на 60 километра от Кърджали. Селото не разполага с хотели или хостели, но е изключително подходящо за туристически преходи, защото се намира на 2 часа път пеша до с. Баните, 3,5 часа до гр. Ардино, и 4 часа до село Давидково. Интерес представляват околните махали на село Сливкка Кисьовце, Семенци и Караната, които могат да бъдат определени като панорамни туристически маршрути.
[редактиране] Редовни събития
Ежегодно през втората половина на месец август в местността "Караната" изселниците от селото се събират на родови срещи и се прави курбан за здраве и късмет на изселниците. В селото се честват и други празници като "Гергоьовден", Димитровден "Адрелес" и "Коледа"
[редактиране] Личности
Селото е дало много видни личности в Родопите така и за България. Селото дава редица общественици, герои, участвали в Първата световна, а после и във Втората световна война, партизани и легионери. Историята на селото го прави важно културно средище през втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ век. Сред поизвестинте имена са Мехмед Каралията, Петър Солаков, Руско Анодалията, Рафо Касапина, Андрея Коджабаша, Митко Червенлията, Райчо Кънтата,Идриос Офето,Данко Узуна, Асен Черното,Манчо Курията и други. В края на ХХ век по известните личности останали в сърцата на целия бански регион са д-р Здравко Николов, Асен Низамов(партизанин и деятел на Отечествения фронт), Нери Терзиева, Камен Кехайов(виден деятел на Отечествения фронт, първи секретар на ОФ на Бургаски окръг), Иван Петров - вуйчото(ятак на Антон Иванов, след 1944 над 25 години е главен лесничей на Западните Централни Родопи, герой на социалистически труд, носител на орден на труда 2-ра степен, 2-пъти герои на НР България), д-р Арсов, Димитър Петров(Първият дипломиран учител в община Баните, виден културен деятел, народен будител и един от основателите на народно читалище"Септември"), Сава Родопски (виден общественик и народен будител, участвал активно в бригадирското движение), Минчо Касабов, Искра Пашова, Георги Николов(Дългогодишен ловец №1 на Банската община), Румен Маринов - бордягата и други. г-н Беро Балкански е бил най-дълго управлявалия кмет на селото, той е оставил и трайни следи в съзнанието на хората от региона с приказката си "Законът не лъже". неговата дърщеря Даринка Котетерова е виден общински деятел и учител в община Баните, ерудирана и способна жена допринесла много за запазването на културния облик на село Сливка. Беро Балкански е кмет на селото от 1956 до 1986 г. След това кмет на селото е Данчо Николов(1987-1995 г.). След 1994 г. селото рязко губи своята привлекателност и за новия Кмет на селото Борис Арнаудов (1993-1999)остава тежката задача да наглежда едно отиващо си село. След 1999 г. поради намаление на населението селото губи правото да си избира кмет.
[редактиране] Кухня
От село Сливка излизат и стават популярни родопските ястия "баница с картофи(клин)", "белена тиква на тикла", "баница с ориз","чеверме по ириклицки", "агнешко вретено","родопска салата", "ориз със сливи", оризова салата, бърканица и други. В този район се прави известната джанкова сливова ракия, която се слага във върбови бурета и чай ригън за да омекне в черешови бурета, ракията се поддържа около 48-49 градуса и представлява еликсир. Сливковци правят и ракия от сини сливи(зюмерки), която слагат да отлежи в сливови бурета(или акциеви) и чай жълт кантарион, ракията се поддържа на около 46-47 градуса. В района се намират много гъби, билки, като селото е подходящо и за отглеждане на малини, къпини и шипки.
[редактиране] Други
Село Сливка има изграден кадастрален план и е много подходящо за изграждане на вили и къщи от планински тип. Има изградена телефонна мрежа,а покритието на мобилните оператори е на 100%. До село Сливка се стига по асфалтиран път, който е в много добро състояние, с изключение на последните 5 километра, който не са в добро състояние. До махалите Кисьовце и Семенци пътят е с макадамова настилка, а пътят до Караната е също макадамов, но е изграден към края на 90-те години и е в отлично състояние.
