Сатанизъм на Ла Вей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата.

[редактиране] Сатанизъм на Ла Вей

Описан е в книгата на Ла Вей "Сатанинска библия". Тя е разделена на:

-Книга на Сатаната;

-Книга на Луцифер;

-Книга на Белиал;

-Книга на Левиатан;

В тях той се опитва да оправдава по собствените му думи "Закона на джунглата". Разглежда редица философски въпроси от най-различно естество като например какво е добро, кое е лъжа, какво трябва да бъде отношението на хората към глупостта. Ла Вей отделя значително внимание и на въпроса дали Бог съществува или не, защитавайки позицията, че единственият възможен Бог е самият човек. Разглежда въпросът за прошката и утвърждава, че такава не следва да се иска и да се дава. Много подобно е и отношението на Ла Вей по въпросите за даването и получаването на помощ. В "Сатанинска библия" на Ла Вей са включени празници, които са всъщност езически, но са присвоени от него за сатанински. Ла Вей отрича черната меса в християнския и вид за част от сатанизма. Във възгледите на Ла Вей за сатанизма централно място заема магията като част от сатанизма. Тя е представена от ритуали, които според Ла Вей са три вида. Ритуалите включват пособия за тях и още 13 други стъпки за изпълнение. В сатанинската магия според Ла Вей се включват четири взаимосвързани действия: Желание, Синхронизиране, Образност, Насочване. Ла Вей дава описание на 11 сатанински правила на Земята и 9 сатанински гряха, като на първо място сред греховете е Тъпотата.

[редактиране] Критика на сатанизма на Ла Вей от неговите противници в средите на сатанизма

Ла Вей много е критикуван от сатанисти заради създадената от него Църква на Сатаната, тъй като основно убеждение на голяма част от сатанистите е, че самият сатанизъм не се стреми да се организира по някакъв начин в църква и да се ограничи в библия и канони. Ла Вей противно на това убеждение през Валпургиевата нощ на 1966 г. създава еднолично Църква на Сатаната, която тогава е официално призната единствено в САЩ и си присвоява “жречески сан”.

Ла Вей е критикуван и заради еноховият език, който той включва в магията на сатанистите. Енох е онзи, дето богът на християните го взима при себе си още приживе, заради добродетелността му, а възклицанието "Шемхамфораш". “Шемхамфораш” според Еноховия език на Едуард Кели е таблица на 72-мата ревностни последователи на Исус, измежду които избрани 12 стават ученици на Исус, а според иврит- правилното произношение е шем ха мефора (х) или по- скоро мевора(х)...буквално " името което не се произнася" (т.е. това на еврейския бог, като става въпрос за личното му име Яхве (Яхво), а не за множеството прозвища, с които то се замества). И до “Шемхамфораш” в Ла-Веевата “Сатанинска библия” е написано “Привет Сатана” - това е възприемано от редица сатанисти като чиста подигравка със сатанинската визия за Исус и за съдържанието на думата “сатаната”. Самият факт, че магът Джон Дий изпъжда Едуард Кели, обявявайки го за мошеник и езика му на ангелите - за измислица, е достатъчно показателен за тях. Авторът на Еноховия език - Кели, умира в мизерия, с отрязани уши. Ла Вей е обвиняван, че доразвива лъжите на Кели, като пише в библията си, че еноховият език бил по-древен от сансктритския и се използвал за постигане на магически цели.

“Сатанинска библия” на Ла Вей е книга за сатанизма в която се обясняват му такива дейности като:

- Ритуали за правене на магии.

- Ла Вей е критикуван заради Еноховия език. Неговите противници-сатанисти твърдят, че сатанизмът не е ползвал Еноховия език.

- Черна меса. Включена в представите на Ла Вей след промяна на християнските представи за същността и, с лека критика към християните, отправена от Ла Вей. Противниците на Ла Вей го критикуват, че Черната меса е едно изцяло християнско творение, което се ползва може би от подведените от християнската пропаганда за същността на сатанизма дяволопоклонници.

- Езически празници. Рожденият ден като най-празник. Езическите празници са си езически празници и Ла Вей е критикуван, че ги нарича “сатанински”, независимо, че се празнуват и от някои сатанисти. Ла Вей обявява рождения ден за най-голям празник, а противниците му го критикуват, че най-големият празник в сатанизма може съвсем да не е рожденият им ден, а някакъв друг празничен момент, който си е до усещане, а не фиксиран.

- Жертвоприношения. Ла Вей забранява човешкото жертвоприношение, но само чрез коляне, като приема, че човек може да бъде жертвопринесен чрез проклятие, което да го убие и това се правило с цел, цитирам: “да се освободи гнева”. Освен това реалността е основен топос в сатанизма.