Самуилова крепост (Ключ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилова крепост.

Паметник на цар Самуил, Самуилова крепост, край Петрич, България

Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

Съдържание

1 История
2 Национален парк-музей "Самуилова крепост"
3 Вижте още
4 Източници
5 Външни препратки

[редактиране] История

В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена - дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортифицационна система.

Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.

Ключката клисура с река Струмешица и Беласица в началото на 20 век

Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.

През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата свързани с битката при Беласица. Той описва описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

„

Близо до с.Ключ можахме да установим едно твърде голямо укрепление, което по всичко изглежда да бъде от времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласицката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият - в самото му подножие. Този начин на укрепяване не сесреща никъде на друго място освен още в Самуиловата столица в Преспа.

“

[редактиране] Национален парк-музей "Самуилова крепост"

Национален парк-музей "Самуилова крепост" тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а района около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич - ГКПП Златарево към парка-музей покрай брега на реката води красива алея. Тя минава по пешоходен мост и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. Крепостта е важен туристически обект в югозападна България. От 2003 година тя е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на БТС.