Саманта Смит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, граматика. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Саманта Рийд Смит (29 юни 1972 – 25 август 1985) е американска ученичка от град Манчестър, щата Мейн, която беше наречена „Най-младия посланик на Америка“ в Съединените щати, „Посланик на добра воля“ в Съветския съюз, и се превърна в медийна звезда, по време на краткия си живот. Тя стана прочута в тези две страни, и добре позната по света, след като написа писмо до Съветския Главен секретар на комунистическата партия Юрий Андропов, по време на Студената война, изразявайки страховете си от евентуална ядрена война между САЩ и СССР, и получи отговор от Андропов, който включваше и лична покана от Андропов, Саманта да посети Съветския съюз, която Смит прие. Подкрепена от голямото внимание на мас-медиите в двете страни, тя участва в миротворни мероприятия в Япония след визитата си в Съветския съюз, написа книга, участва в многобройни интервюта в телевизионни предавания, участва и в телевизионни сериали, преди да загине в самолетна катастрофа.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Саманта Смит е изключително красиво момиче, родена в Холтън, щата Мейн, където живя с родителите си, Артър и Джейн. Тя харесва хокей на трева, каране на кънки, четене, и науките, и играеше в училищния отбор по софтбол. На 5-годишна възраст, тя пише писмо до Кралица Елизабет II, за да ѝ каже, че я харесва. През 1980-та, когато Смит завърши втори клас, семейството ѝ се премества в Манчестър, където започва да учи в Основно училище Манчестър. Баща ѝ преподавал литература в Университета на Мейн в Аугуста, и майка ѝ работи като социален работник в Департамента по Социални грижи в Аугуста, щата Мейн. По-къно майка ѝ разказва, как започва всичко. След като Юлий Андропов стана съветски лидер, големите американски вестници и списания, поставиха портрета му на кориците си, и големите статии го описваха в доста негативна светлина, как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По това време, масови анти-ядрени протести започват в Европа и северна Америка, очаква се телевизионното предаване на ABC, за ядрена война със заглавие Денят след утре, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън захвърля концепцията за „Разведряване на международните отношения“, и прибягва към разгръщане на ракетите Круз и Пършинг II в Европа. Съветския съюз е въвлечен във войната в Афганистан в продължение на три години, което също допринася за обтягане на международното напрежение. Статия в списание Тайм (най-вероятно броя от 22-ри ноември, 1982-ра) попада пред погледа на Смит. „Ако толкова се страхуват хората от него“, пита тя майка си, „защо някой не му напише писмо, за да го попита, дали и той иска война?“. „Защо не му напишеш ти?“ отговаря майка й.
[редактиране] Писмата
През ноември 1982-ра, когато Саманта Смит е в 5-ти клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере, защо връзките между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:
"Скъпи, г-н Андропов, Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа. Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не? Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна. Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме. Искрено Ваша, "Саманта Смит"
Писмото ѝ бива публикувано в съветския вестник Правда, и на 25 април, 1983, тя получава отговор от Андропов:
Скъпа Саманта, Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни. Струва ми се — като съдя по писмото ти, — че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга. Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне. Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно. Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки Съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава, Владимир Ленин. Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години, нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца. В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо — и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати. И Америка, и ние имаме ядрено оръжие — страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога — никога! — няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята. Мисля, че това е достатъчен отговор; на втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?“ ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна — нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството — не иска нито голяма, нито „малка“ война. Ние искаме мир — ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса. Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.1 Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна, на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш с твои връстници, ще посетиш международния детски лагер — „Артек“ — край морето. И сама да се убедиш: всеки в съветския съюз е за мир и дружба сред хората. Благодаря ти за писмата. Щелая ти всичко най-добро през младия ти живот. "Ю. Андропов"
[редактиране] Световен успех
Медийният цирк, който последва, започва с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания, заедно с много нощни емисии на големите новинарски мрежи в Америка. На 7 юли 1983, Саманта Смит отлита за Москва, заедно с родителите си, и прекара две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си, тя посещава Москва и Ленинград, и прекара известно време в Артек, най-големият съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров. Въпреки, че Андропов, вече е бил сериозно болен, не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград, тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората, и от присъствието, с което ги удостояват хората. Говорейки на пресконференцията в Москва, Смит заявява, че руснаците били „също като нас“.
В Артек, тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от отделната стая, която ѝ предлагат. За улеснение в общуването, учителите и децата, които говорят английски, биват избрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, и учене на руски песни и танци. Тя намира много приятели там, включително и Наташа Каширина от Ленинград, която говори английски свободно.
Медиите я следват с всяка стъпка — снимки и статии за нея, биват публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването ѝ и след това. Смит става широко известна сред съветските хора, и бива грижовно гледана от много от тях.
Когато на 22 юли 1983, Смит се завръща в САЩ, пристигането ѝ бива отпразнувано от хората в щата Мейн, и популярността ѝ продължава да расте в родната ѝ страна. Тя се превръща в политически и миротворчески активист, води специално детско предаване през 1984 г., на компания Дисни, посветено на политиците, където Смит интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984, включително Джордж МкГувърн и Дсес Джексън. Тя заминава за [[]]Япония с майка си, където се среща с Ясухиро Накасоне, Премиер-министър на Япония, и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си на този симпозиум, тя предлага Съветските и американски лидери да разменят внучките си, за по две седмици годишно, аргоментирайки се, че никой президент „няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучката му“.[1] Пътуването ѝ вдъхнови и други размени на посланици на добра воля, включително визитата на съветското дете Катя Лъчева в САЩ. По-късно, Саманта Смит написва книга, озаглавена „Пътешествие в Съветския съюз“, и взима роля като актриса, в телевизионния сериал на Робърт Вагнер, наречен Лайм Стрийт.
[редактиране] Смърт и погребение
По време на обратния полет от снимките на „Лайм Стрийт“, през лятото на 1985-та, самолета на Саманта не успява да кацне на пистата на регионално летище Люистън-Оубърн в Оубърн, щата Мейн, и се разбива на около 200 метра от летището, като загиват всички на борда (шест души пътници, и двама екипаж), включително Саманта и баща ѝ. След това се раждат много спекулации около причината за катастрофата. В САЩ започва разследване и официалният доклад, в който не се споменават конспиративни теории, бива публикуван. Както се твърди в доклада, инцидентът е бил в 22:05h Източно време, точката на удър със земята е на около километър, юг-изток от пистата, на координати . В доклада се казва, че „Относително стръмен ъгъл на полета и височина (с ориентация на самолета по хоризонта, по посока на движението) и скоростта на самолета при удъра в земята, изключва възможността, жертвите да имат шанс за оцеляване.“ В основни линии в доклада се подчертава, че е била тъмна и дъждовна вечер, пилотите били неопитни, и инцидентно, но случайно и много рядко, е имало повреда в наземния радар. Самолета, използван в последния полет, бил на компания Бар Харбър Еърлайнс, Бийчкрафт 99.
На погребението на Саманта Смит в Аугуста, щата Мейн, присъстват над 1`000 души. Владимир Кулагин, съветски посланик във Вашингтон, прочита личното съболезнователно обръщение на Михаил Горбачов. Президентът Рейгън изпраща съболезнованията си, на майката на Саманта Смит, в които пише:
„Можете да бъдете уверена в това, че милиони американци, милиони хора, споделят бремето на вашата скръб. Те също така ще тачат и помнят Саманта, усмивката ѝ, идеализма ѝ и незасегната ѝ духовна красота.“
[редактиране] Посвещения
[редактиране] СССР
Съветския съюз издава мемориална пощенска марка с нейния облик. Диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд, и планина, биват кръстени в чест на Саманта, и неин паметник бива издигнат в Москва. „Алея Саманта Смит“ в Артек, бива кръстена на нея през 1986 г.
Когато съветският астроном Л. И. Черняк открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта.
[редактиране] САЩ
Майката на Саманта Смит основава „Фондация Саманта Смит“ през октомври 1985 г., която насърчава обмена на студенти между Съединените щати и Съветския съюз до 1995 г., когато дейността ѝ затихва. Всеки първи понеделник на месец юни, всяка година, е обявен за ден на Саманта Смит със закон на щата Мейн, и бива издигната статуя на Саманта Смит в близост до Щатски музей Мейн в Аугуста, която изобразява Смит, освобождаваща гълъб, докато едно мече се е свило в краката ѝ. Мечето символизира Мейн и Съветския съюз. Начално училище в щата Вашингтон, бива кръстено на Смит. В университета в Мейн, едно от общежитията носи нейното име.
[редактиране] Руска Федерация
След разпада на Съветския съюз през 1991 г., интензивното излъчване от страна на руските медии, на всикчи събития, свързани със Саманта Смит са прекратени. Паметникът, построен в нейна чест в Москва, бива откраднат от крадци на метали през 2003 г. Въпреки това, някои интервюта с майка ѝ, Джейн Смит, биват публикувани в руските вестници, в началото на 2000 г., и много хора в Русия, все още си спомнят с нежност за нея. През 2003-та, Валентин Ваулин, пенсионер, живеещ във Воронец, построява паметник посветен на Саманта, без каквато и да е подкрепа на правителството.
[редактиране] Дания
През 1985-та, датския композитор Пер Нюргард, пише концерт за виола, на име Помним Детето, в памет на Саманта Смит.
[редактиране] Книги
- Smith, Samantha; Smith, Arthur (1985). „Journey to the Soviet Union“, 1st, Boston and Toronto: Little Brown and Co.. ISBN 978-0-316-80176-8.
- Galicich, Anne (1987). „Samantha Smith: A Journey for Peace“. Minneapolis: Dillon Press, Inc.. ISBN 978-0-87518-367-1.
[редактиране] Външни препратки
- SamanthaSmith.info — Официална уеб страница, посветена на Саманта Смит. Съдържа снимки, статии и послания.
- SamanthaSmithBG.info — Българска версия на официалната уеб страница
- „A Nightline“ моменти от 1983 — ABC News (Декември, 2004-та)
- Саманта Смит в Internet Movie Database
- Начално училище Саманта Смит бива кръстено на нея; съдържа цветни снимки на Саманта и нейна биография
- Статуя на Саманта Смит в Аугуста
Статия за посещението на Саманто Смит в Артек, съдържаща нейни снимки.- Фондация Саманта Смит
- Доклад за Въздушен Инцидент, описание с връзка към официалния доклад
- Кампания за мемориална пощенска марка, в чест на Саманта Смит и Анна Франк
