Процес на парашутистите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Процесът на парашутистите е наказателен съдебен процес срещу група от 27 български комунисти-политемигранти, изпратени в България с помощта на съветското разузнаване по време на нелегалната съпротива в полза на антихитлеристката коалиция в периода 1941-1944.

В края на лятото на 1941 със съветски подводници и самолети в България нелегално пристигат 55 от най-опитните дейци на БКП. Тяхната цел е да бъде масовизирано зараждащото се съпротивително движение и да бъдат извършени саботажни и терористични актове в дълбокия тил на Вермахта в България.

Процесът се гледа от Софийския военнополеви съд на 9 юни при закрити врати. На 26 юни съдът издава смъртни присъди на 18 от подсъдимите, сред които Цвятко Радойнов. Същият ден те са разстреляни на стрелбището на Школата за запасни офицери в София. Според свидетелствата на командира на наказателния отряд, изпълнил присъдата, преди да бъдат екзекутирани, осъдените викали: "Да живее свободна България! Да живее Съветският съюз и победата над фашизма!".