Полова дискриминация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техният пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.

Сексисткото мислене в повечето случаи е насочено в полза на мъжкия пол, но може да бъде и в обратна посока. Най-често се смята, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.

Според сексистките теории между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене:

• убеждението, че единият пол е по-висш от другия;
• че всеки един човек принадлежи или към мъжкия или към женския пол;
• отношението на мизогинията (женомразство) и мизандрията (мъжемразството); както и
• идеята за стереотипизиране на понятието за мъжественост (полова роля) за мъжете (пол) и стереотипизиране на понятието за женственост (полова роля) при жените (пол).

Освен на законово ниво, сексизмът е широко застъпен и на обществено ниво, в социалните стереотипи.

[редактиране] Обобщение и обособяване

Сексизмът може да бъде обобщен като вид есенциализъм. Според идеите му отделният човек следва да бъде разглеждан и оценяван според общите характеристики на половата група, към която принадлежи, а не според собствените му способности, поведение и капацитет. В резултат, от всеки човек се очаква да се вписва напълно в една от двете полови категории — мъжка и женска. Така се обособяват няколко типа сексизъм — насочен срещу женския пол, насочен срещу мъжкия пол, насочен срещу интерсексуалността (хермафродитизма и псевдохермафродитизма), както и срещу транссексуалните. Всеки тип сексизъм има своя история и отговаря на различен тип нетърпимост.

Като есенциалистки, сексистките убеждения почиват на мнението, че хората могат да бъдат разбирани или съдени само въз основа характеристиките на групата, към която принадлежат — в случая според пола си. Тази идея води до заключението, че всички индивиди се „вмъкват“ в моделите изградени за двата пола и изключва концепцията на интерсексуалността, при която са налични първични полови белези и на двата пола. Освен това се стига до хомогенизиране на групите мъже и жени, като се отхвърля възможността за богата вариативност вътре във въпросните групи. Също така има мъже с хромозомен набор ХХ и жени с хромозобен набор ХY, които генетично принадлежат на единия пол, но през време на ембрионалното развитие развиват първични полови белези на противоположния.

Макар че в повечето западни държави половата дискриминация е обявена за противозаконна, почти всички държави по света все още имат закони, които дават или отнемат определени права, задължения и привилегии на единия или другия пол.