Плюшкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плюшкин е измислен герой на Гогол от романа Мъртви души.

Името му и производната от него дума плюшкиновщина са навлезли в руския език, а оттам в българския^[1], като нарицателно за крайно, патологично скъперничество и увлечение по събиране на безполезни вещи и даже просто захвърелени боклуци. Това е събиране заради самото събиране, а не за да се използува. Скъперничеството му е така патологично, че от страх да не се мине в цената, не продава продукцията от имението си, а я оставя да изгние. Не дава нито стотинка на сина си, дъщеря си и внуците, носи стари кърпени дрехи, затворил е (без два) прозорците на дома си.

[редактиране] Описание

Плюшкин е руски помешчик и е описан в шеста глава на романа^[2]. Той завършва галерията от портрети на помещици, обрисувани от Гогол^[3] (готова тема на руски за ученици).

Авторът не описва в детайли външността - някаква фигура, която главният герой дълго не може да разпознае от какъв пол е. Горната дреха е охарактеризирана от автора като неопределена, приличаща на женски пеньоар. Носи калпак, описан от автора като „какъвто носят селските жени“. Само гласът е по-прегракнал за жена. След размисъл стига до извода, че е жена, ключарка, и е изненадан, когато в деловия разговор тази ключарка се оказва собственикът на имението.

[редактиране] Източници

1. ↑ LiterNet - Богдан Дичев, Модели на комичното
2. ↑ Н. В. Гоголь. Мертвые души. Глава шестая (в оригинал)
3. ↑ Сдай на 5! РУ - Быт и нравы Плюшкина