Питу Гули
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Питу Гули или Питу Гулев е български революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония, войвода на ВМОРО, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст като четник в четата на Калмиков. След като четата е разбита през 1885 г. е заточен в Мала Азия. През 1902 година се връща в Крушево и сформира своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за Крушевско.
По време на въстанието четата му нараства до 370 души. При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарама с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града.
След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет. С четата си заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. Там води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".
Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.
Питу Гули е баща на Ташко Гулев (Шула Гули), загинал през 1918 година в редовете на 11 македонска дивизия, революционера Никола Гулев (Лакя Гули), един от най-верните помощници на Тодор Александров и на Стерю Гулев.
