Петър Корнажев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Корнажев български политик и юрист

Роден:	1930 София, България
Починал:	21 октомври 2002

Проф. Петър Корнажев е български политик и юрист, депутат в Седмото Велико народно събрание и министър на правосъдието в 80-то правителство на България.

[редактиране] Биография

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: преразказ, така че да не се нарушават ничии авторски права. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Петър Корнажев е роден в София през 1930 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат от 1954 г. Автор е на девет книги, многобройни научни и публицистични материали, голяма част от които са преведени на немски, френски, полски и руски език. Бил е депутат във Великото Народно събрание и зам.-председател на парламентарната група на СДС, зам.-председател на Изпълнителното бюро на БСДП, председател на Съюза на българсите фондации и зам.-председател на Българската секция на Световната асоциация по наказателно право. След 10 ноември 1989 г. ръководи съзстановения Български адвокатски съюз и фондацията "Янко Сакъзов". (Задна корица на "Речник по етика", издадена в София през 1993)

Секцията се нуждае от подобрение - представената биография се отнася до живота на юриста до 1993 година, без да включва по-нататъшната част от кариерата му.

По време на Процеса срещу българските медици в Либия сътрудничи на адвоката от българска страна Владимир Шейтанов.

Владее български, немски и руски език.

[редактиране] Библиография

«Наказателноправен режим на непълнолетните», Наука и изкуство, София, 1970
«Полови престъпления», Наука и изкуство, София, 1974
«Престъпления против човешкото достойнство» (Обида и клевета), Библиотека на дружество Георги Кирков, София, 1978
«Наказуемото бездействие», Издателство на Отечествения фронт, София, 1980
«Квалифицираните умишлени убийства», Наука и изкуство, София, 1981
«Старостта - правни и психологически проблеми», Издателство на Отечествения фронт, София, 1982
«Документни престъпления», Профиздат, София, 1986
«Живот край мене», Издателство на Отечествения фронт, София, 1988
«Реституцията - как да възстановим правото си на собственост» (коментар на юриста), Пеликан-алфа, София, 1992
«Речник по етика» (или 30 писма с отговори на един литературен критик до един адвокат) - в съавторство с Николай Василев - Издателска компания К&М, София, 1993
«Полови престъпления», Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995 (преиздадена)
«Уморената надежда» (Седмото Велико народно събрание и малко преди това) - Издателство Захарий Стоянов, София, 1998
«Съдебна реторика» (Избрани съдебни речи) - Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)
«Умишлените убийства» (по наказателния кодекс на република България) - Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)

[редактиране] Други публикации

«Странни случаи» - статия в списание Общество и право, брой 6/1980
«"Прости" казуси, "сложни" съдби» - статия в списание Общество и право, брой 9/1981
«Реториката - изкуство или наука» - статия в списание Общество и право, брой 3/1982
«Венецът на Вазов» - статия в списание Общество и право, брой 4/1983
«Пледоария за "съперника"» - статия в списание Общество и право, брой 7/1983

Множество публикации и статии в български списания и вестници.