Пармиджанино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Франческо Пармиджанино е италиански художник, един от най-известните представители на маниеризма. Собственото му фамилно име е Мацола, но по името на родния си град - Парма, става известен с прозвището Пармиджанино.
Роден е в Парма през 1504 г. и от много малък остава без баща. Отглеждат го братята на баща му, и двамата живописци. През 1524 г. Пармиджанино е в Рим, където е представен на новоизбрания папа Климент VII. За да демонстрира своето майсторство, той подарява на папата няколко свои картини, в т.ч. известната "Автопортрет с изпъкнали очи" (1524 г.), в която блестящо разрешава сложна задача с перспективата и придава на своето изображение почти сюрреалистичен вид (с огромна ръка на преден план, по-голяма от главата). През последните 10 години от своя кратък живот той завършва три от най-добрите си картини на религиозна тема - "Божията майка със Св. Маргарита и др. светии", "Божията майка с розите" и известната "Мадоната с младенеца, ангели и Св. Йероним" (известна и като "Мадоната с дългия врат" (1534-1540 г.), която сега се намира в галерия Уфици.
