Павел Матев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Павел Христов Матев - български поет и общественик, е роден на 6 декември 1924 г. в с. Оризово, Област Стара Загора.
Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
- редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
- зам.-главен редактор е на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965),
- гл. редактор е на сп. "Септември" (1964-1966).
- заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
- "В строя" (1951),
- "Дълг" (1955),
- "Време, родина, любов" (1962),
- "Родословие" (1963),
- "Прозрения. Избрана лирика" (1965),
- "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967),
- "Стихотворения" (1966),
- "100 стихотворения. Подбрани" (1970),
- "Избрани стихотворения" (1972),
- "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981),
- "Строго лято. Избрана поезия" (1974),
- "Внезапни паузи" (1976; 1980),
- "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978),
- "Когато птиците летят по-бавно" (1979),
- "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984),
- "Сърдечни затишия" (1985),
- "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989).
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман от някои като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20 век. Същевременно високата оценка за творчеството му в никакъв случай не е еднозначна; голям брой от стихотворенията му не притежават особена художествена стойност.
Умира на 4 февруари 2006 г. в София.
