Олег Антонов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Олег Константинович Антонов (на украински: Олег Костянтинович Антонов) е роден на 7 февруари 1906 г. в село Троици в Подмосковието. Той е съветски авиоконструктор, доктор на науките и академик в академията на науките в Украинската ССР от 1968 г. и академик в академията на науките на СССР от 1981 г. Отличен с медал „Герой на социалистическия труд“ през 1968 г. Член на КПСС, депутат във върховния съвет на СССР, носител на лауреат „Сталинска премия“ (1952 г) и „Ленинска премия“ (1968 г). Два пъти е награждаван с орден Ленин.
Олег Антонов създава първия си планер през 1924 година, когато се обучава в Саратовския индустриален техникум. Първият аероплан не е много успешен, но през следващите 15 години той проектира редица летателни апарати, които чупят някои съветски и световни рекорди. През 1925 г. постъпва в Ленинградския политехнически институт където завършва през 1930 г. Работи като главен конструктор в много заводи и разработва над 30 вида планери. Прочува се като изключително талантлив инженер, особено в аеродинамиката. През Втората световна война е заместник-главен конструктор на Яковлев, прочутия производител на изтребители.
Първият известен модел самолет създаден от Олег Антонов е Ан-2, който започва да се произвежда през 1946 г. Антонов постига изключителен успех с него, като са произведени над 18 000 броя. Той спечелва приятелството на Никита Хрушчов и обществено положение в СССР. През 1965 г. Антонов конструира Ан-22, който и до днес си остава най-големия турбо-витлов самолет. През 70-те години Антонов създава "малкия брат" на Ан-225 - Ан-124. С разпереност на крилото 73 м. и дължина 69 м. той печели рекорда за най-голям самолет на света за това време.
Олег Антонов остава в историята, като един от най-талантливите и велики авиоконструктори. Създаденото от него Авиационен научно-технически комплекс Антонов проектира най-големия и мощен самолет в света - Ан-225.
Олег Константинович Антонов почива на 4 април 1984 г. в Киев на 78 годишна възраст.
