Обсада на Константинопол (718)

Обсадата на Константинопол през 718 г. е мащабен поход на арабите да завладеят Константинопол - столицата на Византия.

[редактиране] Предистория

През 7 век арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка. В началото на 8 век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица.

[редактиране] Обсадата

През есента на 717 година огромна арабска армия потегля към Константинопол. Тя наброява над 80 000 души и 1 800 кораба. Градът отвсякъде е обсаден. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ. Ханът правилно преценява ситуацията - ако помогне на нашествениците това ще изправи българите пред още по-силен противник. Ето защо той изпраща войници на помощ на ромеите. Те нанасят поражение на арабите. Това принуждава техният водач Маслама да нареди да се изкопае нов ров - срещу българите и срещу столицата. Така арабите се превърнали в обсадени.

Настъпва необичайно сурова зима. Много от неприятелите на ромеите умират от болести и глад, а оцелелите са принудени според някои съвременни източници да ядат мъртвите си коне, умрели другари и дори малки камъни. Въпреки всичко обсадата не бива свалена и на следващата година арабите се опитват отново да превземат града, но са разгромени и са принудени да се оттеглят. Загубите от арабска страна са много големи. При завръщането по море тежка буря унищожава почти напълно останалата флота и само 5 галери се завръщат успешно.

Михаил Сирийски византийски летописец

[редактиране] Значение на битката

В много източници българският хан е наречен "спасителят на Европа" ^{(източник?)}, защото разгромява една чужда и завоевателна религия. С тази обсада е сложен край на опасността от мащабно настъпление на Балканите.