Нъте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.1042° с.ш. 22.2025° и.д.

Нъте Νότια
Местоположение
Нъте Местоположение на Нъте в Дем Къпиняни, Ном Пела
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Пела
Дем:	Къпиняни
Географска област:	Влахомъглен
Население:	388 (2001)
Надм. височина:	594 м
Геогр. положение:	41° 6' 15" сев. ш. 22° 12' 9" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Нъте или Нънте (изписване до 1945 година Нѫте, на гръцки: Νότια, до 1940 година Νώτια, Нотия, на мъгленорумънски: Nânti или Nânta, на турски: Nutya или Yediköy) е село в Егейска Македония, в Ном Пела, Дем Къпиняни (Ексаплатанос), Гърция.

Съдържание 1 Георгафия 2 История 3 Източници 4 Бележки

[редактиране] Георгафия

Селото е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), в южното подножие на планината Нидже (Дзена), на 17 километра северно от Къпиняни. В началото на ХХ век Нънта е съставено от 8 махали - Манастир, Пунти, Проур, Ал Куле, Бийкуш, Горниц, Боз и Бейлик или Амбар.^[1].

[редактиране] История

Селото е споменато като Енотия за пръв път от Кедрин в 11 век, при описанието на обсадата на крепостта Мъглен от император Василий II. В 1350 година император Йоан Кантакузин отново споменава Нотия. Над селото има останки от средновековна крепост. Нъте е традиционно най-голямото влашко (мъгленорумънско) села във Влахомъглен. Жителите му се занимават предимно с грънчарство, тъй като около селото има много глинени находища.^[2]

Според местни легенди първовачално Нъте е било разпръснато на 10 отделни махали, които по време на Османското владичество са се преместили на едно място^[3]. В 1759 година цялото село е ислямизирано, начело с мъгленския епископ Йоан (или Йоникий).^[4] Четирите местни църкви са превърнати в джамии. Една част от жителите на Нъте, които не приемат исляма, бягат в Бер, Негуш и Ресен. Сред избягалите е и Доре, родоначалникът на ресенския род Ляпчеви, на който принадлежи и Андрей Ляпчев.^[5] Сред ислямизираните жители на Нъте столетия по-късно се запазват редица неислямски обичаи и практики - празнуване на Гергьовден и на Илинден, посещения и почит към църквата в съседното българско село Тушин (Тушим) и други. ^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Нѫте (Нонте) живеят 3 500 власи мохамедани и 160 цигани.^[7] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година отбелязва в Нута само 168 цигани.^[8] До началото на ХХ век в Нъте се говори и български, което Теодор Капидан обяснява със смесването на жителите на Нъте с помаци от Мъглен^[9].

След Балканската война в 1912 година селото попада в Гърция. В 1923 година влашкото помашко население се изселва в Изтона Тракия, Турция - в Одрин (около 100 семейства), в Лозенград (100 с.), Бабаески (70 с.), Люлебургас (80 с.), Узункюпрю (около 100 с), Чорлу (около 100 с.), Малкара (50 с.), Бали (10 с.), Гьозсюзсьой (50 с.), Каламиш (50 с.), Хошкьой (20 с.), Мюрефте (5 с.), Шаркьой (80 с.).^[10]

На мястото на влашките помаци са заселени гърци бежанци от Понт. В 1928 година в селото живеят 216 гръцки бежански семейства с 901 души.^[11] От 1919 година до 1997 година селото е самостоятелна община, към която от 1919 до 1929 и от 1955 до 1997 година се числи и село Тушин (Аетохори).

Според изследване от 1993 година селото е смесено понтийско-влашко (412 жители в 1981 г.) и в него и двата малцинствени езика - понтийски и влашки са запазени на средно ниво.^[12]

[редактиране] Източници

• Νότια.
• Η Νότια.
• Thede Kahl, "The Islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The Village of Nânti (Nótia) and the 'Nântinets' in Present-Day Turkey", Nationalities Papers 34:1, March 2006.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 11
2. ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“. Глава II. Общо за състава, характера и начина на живот на населението.
3. ↑ Theodor Capidan, op. cit. p.11
4. ↑ Γνωριμία με την Αλμωπία
5. ↑ Симеон Радев. „Ранни спомени“
6. ↑ Theodor Capidan op. cit. p.17-18
7. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
8. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.194-195.
9. ↑ Theodor Capidan op. cit. p. 12, 19
10. ↑ Tircomnicu, Emil. Meglenoromanii. Destin istoric si cultural, Ed. Etnologica, 2004.
11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
12. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

Дем Къпиняни (Ексаплатанос)
Къпиняни (Ексаплатанос) | Бериславци (Периклия) | Гостолюби (Констандия) | Карладово (Милия) | Кожушани (Филотия) | Лугунци (Лангадия) | Новоселци (Неромили) | Нъте (Нотия) | Ошин (Архангелос) | Продром (Продромос) | Ружяни (Ризохори) | Слатина (Хриси) | Страища (Ида) | Тодорци (Теодораки) | Тръстеник (Тириопетра) | Тушин (Аетохори) | Фущани (Фустани) Исторически села: Лесково (Трия Елата)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област