Никола Стойчев (политик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Никола Стойчев.
|
||||||||
Никола Стойчев е български дипломат и политик. Той е министър на външните работи и изповеданията през 1880-1881 и български консул в Битоля от 1884.
[редактиране] Биография
Никола Стойчев е роден на 24 август (12 август стар стил) 1845 в Шумен. Завършва колеж в Малта, след което от 1864 до 1866 работи за британската компания, строяща железопътната линия Русе-Варна. След завършването на линията продължава да работи по нейната експлоатация.[1]
След Освобождението Никола Стойчев е за кратко председател на съда в Русе, избиран е за народен представител в Учредителното събрание (1879), в I Обикновено Народно събрание (1879) и II Обикновено Народно събрание (1880-1881). През 1880 е назначен за управител на телеграфите, а няколко месеца по-късно - за началник на пощенско-телеграфното управление. През декември същата година става външен министър в правителството на Петко Каравелов, но остава на този пост и след преврата от 1881. [1]
През 1881 Стойчев е назначен за член на Върховния касационен съд. През 1883 изпълнява няколко дипломатически мисии - участва в преговорите във Виена за строителството на железопътната линия Виена-Цариград, както и в тези в Лондон за откупуването на линията Русе-Варна. През 1884 е назначен за консул в Битоля.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Драган Цанков | >>> | министър на външните работи и изповеданията (10 декември 1880 – 13 юли 1881) |
>>> | Константин Стоилов |
