Николаевка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николаевка е село в Североизточна България. Старото му име е Хадърча. Селото се намира в община Суворово, Област Варна.
| Николаевка | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 586 [1] |
| Надм. височина: | 307 m |
| Пощ. код: | 9172 |
| Тел. код: | 051536 |
| МПС код: | В (В) |
| Администрация | |
| Област: | Варна |
| Община: - кмет |
Суворово Павлин Параскевов (независим) |
| Кметство: - кмет |
Николаевка Иван Борачев |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Земята в селото и в неговата околност е тучна и плодородна. Черноземът по времето на кооперативното стопанство е бил благоприятна почва за отглеждане не само на житни и технически култури /тютюн и слънчоглед/, но и на много ягоди и зеленчуци. Производството на зеленчуци спира след ограбването на поливните съоръжения и след връщането на земята на хората. В селото по време на АПК е имало и голяма свинеферма, краварник и овчарници, които са давали работа и препитание на доста от неговите жители. В селото и околността му са изградени над 10 чешми, водата от които е вкусна и питейна. Дебитът на водата от всички тях се осигурява от подпочвени води, т.е водата е изворна. На 3 км от селото се намира язовир Николаевка, до него е построена хижа. В околностите на селото и в гората растат много дренки и други диви плодове. Селото е близо и до гр.Вълчи дол - община с 24 села. Жител на селото е кметица на Община Суворово. В последните две години в селото доста къщи се закупуват от чужденци, които прекарват почивката си сред китните градини, подредните дворове и чистия въздух.
[редактиране] История
наречена Николаевка на ген.НИКОЛАЙ първите заселници в селото са дошли през 1847 г. Те са бежанци от потушаването на Велчовата завера. Първият заселил се род в селото е от Килифарево-Севлиевският край. Първата къща в селото е построена през 1848 г, а през 1849 г е построена и църквата. Първоначално селото носи името на Хадърчалията /от филма Капитан Петко войвода"/ Когато османлиите са вилнели по тези крайща и са поискали да ограбят и опустошат и селото, Хадърчалията е платил откуп, и османските войски го заобикалят.
[редактиране] Културни и природни забележителности
в църквата, която с намира в центъра на селото обособена музейна сбирка, разказваща историята на селото и на първите заселници. Към днешна дата центърът на селото е обновен. Обособени са места за отдих около езерото, детска площадка. Традиция е всеки набор от селото на своята 50-та годишнина да посажда дръвче в обособения импровизиран парк. Чешмата построена на 30-на метра от центъра в посока изход към Варна е от набор 1932 г. Отколешни времена жителите на селото се наричат ваяци. Те са много работливи и грижовни хора, но само ако е в техен личен интерес. Чест гост на характера им е завистта.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
Родени:
- Петър Дънов (1864 – 1944), философ
- Атанас Георгиев Фучиджиоглу (Атанас Чорбаджи Хадърчалията) (1805-1865), възрожденски деец, открил първото българско училище в с. Хадърча и във Варненска каза (1847)
- Димитър Кондов(1880 – 1923), български политик, деец на БКП
[редактиране] Други
Демир Борачев /1910 - 1995/ - антифашист, един от организаторите на антифашистката съпротива за Североизточна България.Военен деец,Участник в първата фаза на Отечествената война като помощник-командир на 4-та Преславска пехотна дивизия, Награден с два ордена "За храброст", Генерал-майор/1953/,Командир на дивизия/19549-1953/, Командир на корпус/1953/, Командващ 2-ра армия/1954//Пловдив/, заместник-началник на ГЩ/1955/, Генерал-лейтенант/1959/, Генерал-полковник/1969/,Дългогодишен председател на Комисията за борба с бракониерството при БЛРС.
