Мо Дзъ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
|
||||||||
Мо Дзъ (на китайски 墨子; на пинин Mòzǐ) е китайски философ. Той се противопоставя на конфуцианството и даоизма и става основоположник на школата на моизма, изчезнала още при династията Цин.
Мо Дзъ(墨子)е философ, който е живял в Китай през периода на Стоте Философии (ранния воюващ период). роден преди около 470 г.пр.н.е. , почива около 390 г.пр.н.е. Той основава школата на Моаизма, спори енергично срещу конфуцианство и Даоизма. През Воюващия период, Моаизмът е бил активно развит и упражняван в много дейности, но изпаднал от полза когато династията на Квин дошла на власт. През този период много Моисти били преследвани, когато Шихуанг заявил изгарянето на книгите и изгонване на учащите тази дисциплина. Моизма има значение за по-нататъшното развитие на конфуцианството, когато се превърнало в преобладаващо обучение по време на Ханската династия, изчезнала към средата на Източната Ханска династия.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Повечето историци смятат, че Mo Дзъ е бил член на по-нисша класа от майстори, който успял да изкачи своя начин до официален пост. Той бил победителски инженер и занаятчия, измислил всичко от „механичните птици”, „подвижните" стълби към облаците , обсаждане градските стени. Въпреки че нямал висока официална позиция, Mo Дзъ бил издирен от различни владетели като експерт в укрепяване, успял да привлече голяма свита през неговия живот, като конкурирал с Конфуций. Неговите последници - повечето техници и занаятчии – били организирани в дисциплинирана задача да учи, както Мо Дзиските философи така и специалните писания.
Неговият пацифизъм го накарал да пътува от едната зона в криза до други през воюващите държави, опитвайки да разубеди владетелите от техните планове за завоюването. Според главата "Гонгшу" Mo Дзъ отишъл веднъж за десет дена в държавата на Chu за да предотврати атаката на държавата на Сонг .В страната на Чу, Mo Дзъ, които станал водач на „военните игри” с Гонгшу Бан, главния стратег от войска на Чу,, преобърнал на всеки от неговите хрумвания. Когато Гонгшу Бан го заплашил със смърт , Mo Дзъ информирал краля, че неговите свити вече са оттренирали войниците на Сонг с неговите методи за укрепяване, така че ще е безполезно да го убие. Кралят на Чу бил принуден да анулира войната. На края войниците на Сонг, протестирали и не позволили на Мо Дзъ да влезе в техния град, и той бил принуден да прекара нощта навън, замръзвайки под дъжда.
Въпреки че учението на Mo Дзъ отслабнало след периода на воюващи държави , той бил изучен отново две хилядолетия след неговата смърт: и републиканските революционери на 1911 и комунистите видели в него изненадващо съвременен мислител, който бил подтиснат рано в китайска история.
[редактиране] Учение
За разлика от философията на Конфуций, моралните учения на Mo Дзъ подчертали само отражение и достоверност , а не покорство на ритуала. Той видял, че хората тълкували често света чрез нещастието. При отразяване на едно от собствените успехи той провалил друго, но успял да постигне само познание за истината , а не обикновено съответствие при ритуал на духовната екстравагантност.
Както Конфуций, Mo Дзъ идеализирал династията на Шия и древната китайската митология, но той критикувал убеждението на конфуцианеца ,за когото съвременният живот бил шарен по начините в древността. Въпреки че Мо Дзъ не смятал за историческа прогресия управлението на Хан Феи Зи. Mo Дзъ смятал, че хората били способни да променят техните обстоятелства и насоки в собствения им живот. Той вярвал , че всеки можел да прави това, като използва техните чувства към откриване на света, отсъждайки обекти и събития от техните дела, тяхната функция и тяхната историческа база. Това бил методът за „трите игли" на Mo Дзъ за тестване на действителността дали е истина или лъжа. Неговите ученици се умножили по-късно. От това те дооформили училището на логиката.
Mo Дзъ имал склонност да оцени действията, базирани на "предимство" вместо "хуманност", препоръчана от конфуцианците. Подобно на западните утилитаристи, Mo Дзъ смятал, че действията трябвало да бъдат измерени по начина, по който те допринасят до "най-големите дейности с най-голяма полза". С този критерий Mo Дзъ изобличил нещата, толкова различни, колкото офанзивна война, скъпи погребения, и дори музика и танци, всичко което той виждал като безполезен успех. Мо Дзъ опитал също така да промени живота на утвърденото китайско семейство и фамилното устройство с концепцията на bo-ai, което може да бъде преведено като "безпристрастна грижа" или "универсална любов". За това той спорил направо с конфуцианци, които дискутирали, че това било естествено и правилно за хората за да се интересува от различни хора от различни степени. Mo Дзъ за разлика от тях смятал, че всеки трябва еднакво да се отнася към останалите , понятие според философите от други училища мериха считано за абсурдно, тъй като то означавало никаква специална грижа или отговорност за родителите и семейството на привилегированите. Специфично, в първата глава на текстовете на Mo Дзъ за универсалната Любов, Mo Дзъ дискутирал, че най-добрият начин да бъде човек сроден на родителите на други е да бъде синовен към родителите на всички . Основният принцип е онази благосклонност, както злината, възнаграден, и този човек ще бъде третиран от другите както той самия третира останалите. Mo Дзъ спорил, че благосклонността наброява хората толкова естествено, колкото огънят може да се обръща нагоре или водата се обръща надолу, при положение , че хората с позиция на власт илюстрират благосклонността с техните собствени животи. Основният аргумент на Mo Дзъ, засягащ универсалната любов, твърди, че онази универсална любов е безпределна практика срещу онези, които възразяват, че то звучи добре но не може да бъде реализирано.
Mo Дзъ също така побира убеждение във силата на духовете , въпреки че той е често смятан за възвеличител на тяхната власт сред хората. За това той смятал че раят Тиан трябва да бъде почетен защото неспособните на това ще бъдат подложени на наказание. За Мо Дзъ Тиан не била аморалната, мистична природа на Таоистите.. Вместо това, то било благосклонна, морална сила, която награждава доброто, наказа лошото, подобно на идеята на християнския Бог. Затова той написва, че „Bo- ai е начинът на рая (Шиан)“ откакто „раят поддържа и подкрепя живота на всеки независимо от положението му“. Идеалът на Mo Дзъ за правителство, който препоръча, че заслужеността е базиран на таланта , а не като фон.
[редактиране] Работа и влияние
Mo Дзъ е името на философския текст, който е компилиран от Моаистите, от мислите на Mo Дзъ. Защото Моаизмът е изчезнал като жива традиция от Китай, неговите учебници не са добре поддържани, много глави липсват или са в различни провинции. Например от трите глави "Срещу Конфуцианството", само една е останала.
Моаизмът бил потиснат от Кин и изчезнал напълно при управлението на Хан, който направил Конфуцианство официална доктрина в Китай. Както и да е, много от неговите идеи изчезнали още по време на течението на "Китайките мисли" и проучени отново в съвременни времена. Сън Ят-Сен използвал "bo-ai" като една от фондациите за неговата идея за китайската демокрация. По-наскоро, китайски учени на комунизма са опитали да възстановят Mo Дзъ като "философ на хората", подчертавайки неговия разумно-емпиричен подход към света, както и неговата основа за "пролетарий".
От съвременна гледна точка, философията на Mo Дзъ е повече специализирана от тази на Конфуций. Неговата концепция на "jian - Ai" (兼爱) обхваща една широка идея за човешка общност отколкото конфуцианците със своето убеждение че не всичко е полезно пренебрегвайки цивилизованите дейности на музиката и изкуството. Зуангзи , който критикувал и конфуцианците и моаистите, имал предвид в неговите притчи "безполезността на полезното". Естествено, тази настоятелност на полезността идва от времето, когато войната и гладът били широко разпространени и можели лесно да накарат всички културни дейности да изглеждат лекомислено.
[редактиране] Моаизма и учените
Според Йосиф Нидхам, Mo Дзъ съдържа следващото изречение :спирането на движението е равно на противоположната сила... ако няма никаква противопоставяща се сила... движението никога няма да спре, което, той твърди, е предтеча на Първия закон на Нютон за силата. Mo Дзъ също така съдържа спекулации в оптиката и механиката, които са поразително оригинални, въпреки че техните идеи не са приети от следващите китайски философи. Традицията на Moаизма е също така изключително необичайна в китайска мисъл с това което е посветил време за доразвиване на принципите на логиката. Отново, от тук те спечелиха важни нововъведения.
[редактиране] Бележки
- 1. Очаквало се Mo Дзъ да бъде свален от владетеля на Гузху (孤竹君), който самият паднал от легендарния император Шенонг. Потомците на владетеля на Гузху били наричани Мотаи (墨胎), което по-късно било скъсено на Мо.
- 2.Съвременната ерудиция смята , че "Мо" не е всъщност името на фамилията на Мо Дзъ, а че "Мо" било просто името на самото моистко учение, получено от името на наказание за престъпник с татуировка на челото. То показва идентификацията на моаитите с обикновените хора. Актуалното наследствено име на Mo Дзъ не е известно . Предполага се ,че е Мо понеже той самият е бил низш. През китайска античност, голямото мнозинство от китайците, които не били свързани с аристократични семейства, не притежавали имена на фамилията.
