Михайлово (Област Враца)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Михайлово вижте Михайлово (Област Стара Загора).
Михайлово (бивше Долна Гнойница) е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, Област Враца. По данни от ЕСГРАОН на община Хайредин към 02.05.2005 год.в с. Михайлово живеят 1153 човека. До 1950 година името на селото е Долна Гнойница, така както е записвано в старите турски документи. С указ №191 на Президиума на Народното събрание /ДВ 95/22 април 1950 год./, населеното място се преименова в Михайлово на името на Михаил Кънчев - активен функционер на комунистическата партия и регионален ръководител на Септемврийското въстание 1923 година.
| Михайлово (Област Враца) | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 100 [1] |
| Надм. височина: | 78 m |
| Пощ. код: | 3355 |
| Тел. код: | 09162 |
| МПС код: | ВР (Вр) |
| Администрация | |
| Област: | Враца |
| Община: - кмет |
Хайредин Радослав Стойков (БСП) |
| Кметство: - кмет |
Михайлово Валери Крумов (ГЕРБ) |
| промяна на тази таблица | |
Футболен Клуб "Балкански"
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е на левия бряг на река Огоста и от двете страни на устието на Горногнойнишка бара при вливането ѝ в по-голямата река. То е равноотдалечено по на 40 километра от големите населени места Оряхово, Лом и Монтана, а по шосе отстои на 60 километра от областния център Враца.
Релеф. Релефът е равнинен силно повлиян от това, че е пресечен от две реки и се явява тяхна водосборна зона. Селото е разположено във валог със разлика във височините около 30 метра. На църквата е поставен нивелачен репер с надпис "Височина на надморско равнище 71,548 м.". Разположението на селото в поречието на двете реки-Огоста и Барата, го прави естествен пътен възел. През него преминават шосето от Оряхово за Монтана и София и това от Видин и Лом за Бяла Слатина, Плевен и Източна България.
Природни богатства. В поречието на река Огоста се добиват инертни материали за строителството-пясък и чакъл. В дясния бряг на реката са разкрити каменни кариери, от които се добиват камъни от варовик с добро качество за строителни нужди.
Почви. В региона почвата е чернозем, а по поречието на Огоста има наноси с песъклива структура. Землището на селото граничи със землищата на селата Хайредин, Мaнастирище, Бели брод, Лехчево, Септемврийци (Област Монтана) /Горна Гнойница/ и Бъзовец (Област Монтана).Земята е плодородна и благоприятства развитието на земеделие и скотовъдство. На север в землището на Михайлово е включена земя от местността Златия - една изключително продуктивна по отношение зънопроизводството земеделска земя, а поречието на Огоста доскоро успешно се използваше за производсто на плодове и зеленчуци.
Климат. Климатът е умерено континентален. Зимите са студени, снеговити с температури в средата на м. януари достигащи минус 20 градуса. Летата са горещи и летните температури достигат до 35-38 градуса. Характерни са за есента мъглите, обхващащи Дунавската равнина и с това понижаващи температурите от 5 до 8 градуса.
Гори. В миналото е имало по-голямо разнообразие от дървесни видове. По време на създаването на ТКЗС са изсечени и изкоренени акациеви и дъбови насаждения. Сега преобладават дървета от видовете топола и върба.
Животински свят. Околностите на селото се обитават от дребен дивеч- зайци и лисици и птици-падпъдъци,гургулици и яребици. Освен този дивеч обекти на ловната страст през зимата са и дивите патици по поречието на река Огоста. Разпространени са водната змия, смока и няколко вида гущери. В домакинствата се отглеждат дребен и едър рогат добитък, магарета и коне, свине и птици- предимно кокошки. Отглеждането на биволи е прекратено по време на масовизацията при създаването на ТКЗС.
[редактиране] История
Исторически факти
Матариални свидетелства. Двете реки Огоста и Горногнойнишка бара, плодородната земя и тучните пасища са привличали хората още от древността към това място. Не са правени системни разкопки, но от проучванията на случайно намерени находки, може да се каже, че селището е обитавано още в шестото хилядолетие пр. н. е. Изследването е документирано и регистрирано от Богдан Николов-ИМСЗБ,т.18,1992,стр.13. Намерени са останки от погребения с трупоизгаряне-глинени погребални урни и златни накити от бронзовата епоха (края на четвъртото хилядолетие пр. н. е.). Изровени са останки от глинени съдове характерни за ранно-желязната епоха-около първото хилядолетие пр. н. е. Намерени са отделни монети и колективни монетни находки от времето на Римска империя. Най-голямата находка е от 1098 броя монети, като последните са сечени при император Галиен (253-268), което доказва, че тази земя е била провинция на Римската империя. Нашествията на варварите носели смърт и разрушения и вероятно по това време селото е разрушено. От населението тук са оставени много тракийски могили, което определя народността на хората обитаващи тези земи. Открити са керамични съдове от Първото Българско царство и некрополи от времето на Второто Българско царство. Материалните свидетелства доказват, че мястото, където се намира село Михайлово е заселвано могократно, но не са намерени документи за името на селището.
Писмени документи. След падането на България под турско владичество, от турски данъчни описвачи около 1483 година е описан Никополския санджак. Доцент Румен Ковачев в книгата си "Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Българския исторически архив" (изд. Нар. библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", София, 1997) дава точни данни за населените места тук:
-село Койдозлу (Козлодуй) има 8 домакинства.
-село Бутанофче (Бутан) има 6 домакинства.
-село Хайрреддин (Хайредин) има 4 домакинства.
Село Долна Гнойница не се споменава, което значи че то отново е било праздно място-селяните или са изселени в Анадола, както тези от с. Цибър, или селището е разграбено и опожарено.Турски данъчни документи споменават за селище с име подобно на Гнойница в каза Джибре (Цибър), Никополски санджак, както следва:
- в 1617 год. село Гунанидже или Гнояница;
- в 1620 год. село Гонайниче с 35 домакинства;
- в 1632 год. село Гнояниче с 30 домакинства;
- в 1639 год. село Гуяниче или Гояница.
След кърджалийските безчинства в края на XVIII век, селото около Барата е опостушено, опожарено и се създава едно временно селище скрито и далеч от пътища в местността "Влашко селище". В това селише се заселват и българи, връщащи се от Румъния, както и такива бягащи от родните си места на път за Влашко. След около 15 години, но след 1800 година, семействата от това ново селище се преместват около Барата, където сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава "Пътеводител на Оряховска околия"), селото носи името на близкия соват (голямо пасище, мера) "Гоеница". В това пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце,телета и работен добитък-волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава Долна Гнойница. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това праздно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни "дефтери" село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено "и баля", т.е. "Горна". За първи път на български селото е записано като Долна Гноеница в календарче "Летоструй", издадено във Виена-Австрия през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.
Училище и черква. В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана "Хамбаря", защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището. През 1873 година се освещава новопостроената черква "Св. Параскева" от свещеника останал да служи в нея - Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Свещеници служили в църквата са още Филип Трифонов, Кирил Манчев (от 1926 до 1932 година), Георги Макариев (от април 1932 до 1936 год.),Иван Александров (от 1936 до 1948 год.) и Ангел Филипов Попов. През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено на дареното от Найден Илчев дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарастналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838-1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873-1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877-1933)- станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892-1984), Петко Тударов Илчев (1902-1985)- като главен учител организирал стоежа на новата училишна сграда през 1930-1931 год., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909-1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915-1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветана Георгиева Студенобушка.
Други обществени институции. Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2 700 човека, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13.11.1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа. Читалище "Съзнание" е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син-Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Природни забележителности в селото е преминаването на р. Огоста през селото, а пясъка около коритото на реката може да се конкурира със пясъка по нашето Черноморие. Между селата Михайлово и Септемврийци има язовир, на който всеки любител на риболова може да отдъхне. Черквата в селото е една от най красивите в Б-я. В селото няма свещеник, в черквата всичко най-вандалски е разграбено и няма икони, няма църковен инвентар, няма и грижа от Светия Синод. Практически тя не може да се ползва.
[редактиране] Редовни събития
В селото по принцип се тачат и празнуват всички национални празници, също тaка традициите и обичайте свързани с българския народ, като Коледа ,Нова година , Лазаров ден/Лазарица /, Цветницана, Деня на родилната помощ /Бабин ден /, Трифон зарезан, Тодоров ден / когато се провежда селската кушия / и др. Традициония събор на селото се провежда на 02.08 .
[редактиране] Личности
Пенчо Рачков - български хайдутин
Найден Илчев - (1854-1902)- български политик
Михаил Кънчев - (1863-1923) български политик
Константин Петров Константинов - (1900-1995)- инженер, стопански ръководител
Атанас Георгиев Попов - (1904-1991) - български политик
Христо Шейнов - (1915-2003)- партиен функционер и стопански ръководител
Цветан Петров - (1940)- инженер, стопански ръководител и краевед
Любомир Калчев - (1942)- български спортист лекоатлет
Маргарита Цонзарова - лекар-кардиолог
Нено Цонзаров - (1942-1984) - режисьор
Атанас Александров -(1952-2004)- футболист от ФК "Славия" и Националния отбор на България
Стоян Върбанов- републикански шампион по борба
[редактиране] Литература
- Николов, Богдан. От Искьр до Огоста, изд. "Алиса", София, 1996 год.
- ХХ-ХХI век Врачанска област, Справочно издание, изд. "Гебра", Враца, 2001 год.
- Илчев Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, изд. ПИК Велико Търново, 2006 год., 293 стр.
[редактиране] Други
Населението на селото се характеризира със своето трудолюбие и гостоприемност. Специфични ястия за селото са "Сухи червени чушки пълнени с боб " И "Пилешка саламура ".
