Михаил Мутафов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Михаил Мутафов е български актьор, два пъти носител на наградата Аскеер.
Известен е с едрата си фигура, характерно мъжко обаятелно излъчване, дори в напреднала възраст. В последните десет години е предпочитан актьор[източник?] на режисьора Явор Гърдев („Бастард“, „МаратСад“, „Пухеният“, „Крум“, „Пиеса за бебето“).
През 1972 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев.
Между 1972 и 1975 г. играе в Димитровградския театър „Апостол Карамитев“, където се изявява с роли в пиеси като „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер, „Службогонци“ на Иван Вазов, „Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс.
От 1975 г. е в трупата на Варненския театър „Стоян Бъчваров“. Изиграва множество роли в пиеси като „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейли Васерман, „Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев, „Ревизор“ на Николай Гогол.
Също така Мутафов гастролира и в театрите в Хасково, и в София (Театър 199). Участва с роли в над 20 филма, сред които:
- „Стъклени топчета“, режисьор Иван Черкелов (1999),
- „След края на света“, режисьор Иван Ничев (1998),
- „Кладенецът“, режисьор Дочо Боджаков (1991),
- „Не се обръщай назад“, режисьор Людмил Кирков (1971).
Михаил Мутафов е двукратен носител на наградата Аскеер:
- през 2002 г. за поддържаща мъжка роля („Хотел между тоя и оня свят“, от Ерик-Емануел Шмит, постановка: Николай Ламбрев)
- през 2003 г. за главна мъжка роля („Марат/Сад“, от Петер Вайс, постановка: Явор Гърдев).
[редактиране] Външни препратки
- Подробна творческа биография на Михаил Мутафов, сайт на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна
- Табуто на актьора (интервю), списание „Лик“, брой 9/2003
- Актьорът Михаил Мутафов, носител на „Аскеер“ (интервю), в-к „Черно море“, 27 май 2003
