Милан Кундера
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки, така и на френски език. Най-известни сред тях са Шегата (1965), Книга за смеха и забравата (1978), Непосилната лекота на битието (1984).
[редактиране] Биография
Миран Кундера е роден през 1929 г. в Бърно. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия „Яначек“ в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.
Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и е назначен в нея за преподавател по световна литература.
През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера емигрира във Франция, а от 1981 г. е френски гражданин.
[редактиране] Книгопис
- Поезия
- Човекът широка градина (1953)
- Последният май (1955)
- Монолози (1957)
- Есеистика (публикувана в Чехословакия)
- Изкуството на романа. Пътят на Владислав Ванчура към голямата епика (1960)
- Книги с есета, написани на френски език
- L'art du Roman (1985)
- „Изкуството на романа“ (2007; ISBN 978-954-529-494-5)
- Завети и предателства (1993)
- Завесата (2001)
- Романи и разкази
- Žert (1967)
- „Шегата“ (2001; ISBN 954-529-195-8)
- Směšné lásky (1963, 1965, 1968)
- „Смешни любови“ (1995; ISBN 954-445-322-9)
- „Смешни любови“ (2005; ISBN 954-529-340-3)
- Животът е другаде (1971)
- Valčík na rozloučenou (1976)
- „Валс на раздяла“ (1992; ISBN 954-418-015-Х)
- „Валс на раздяла“ (2005; ISBN 954-529-417-5)
- Kniha smíchu a zapomnění (1979)
- „Книга за смеха и забравата“ (2001; ISBN 954-529-200-8)
- Nesnesitelná lehkost bytí (1984)
- „Непосилната лекота на битието“ (2000; ISBN 954-529-151-6)
- Nesmrtelnost (1990)
- „Безсмъртие“ (2007)
- La Lenteur (1993)
- „Бавността“ (1999; ISBN 954-07-1101-0)
- L'Identité (1998)
- „Самоличност“ (2001; ISBN 954-529-220-2)
- L'Ignorance (2000)
- „Незнанието“ (2004; ISBN 954-529-301-2)
[редактиране] Литература
- Григоров, Добромир (2001). „Милан Кундера и познанието на романа“. София: ИК Колибри. ISBN 954-529-196-6.
