Марко Марчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марко Марчевски български писател

Роден:	1 октомври 1898 с.Марча, Дряновско
Починал:	10 април 1962 София

Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български писател и преводач. Известен като автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.

[редактиране] Биография

Марко Марчевски е роден на 1 октомври 1898 година в балканското село Марча, Дряновско, откъдето идва и псевдонимът му. Сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Септемврийското въстание от 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат, пише книги за СССР. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” (1939 г., в два тома) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения “Митко Палаузов” (1951 г.), “Сините скали” (1948 г.), “Героите на Белица” (1950 г.), “Остров Тамбукту” (1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и др.