Марин Големинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Марин Големинов е български композитор, роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил.
Завършва Държавната музикална академия в София и след това заминава за Париж. Там постъпва в ‘Скола Канторим’ и учи композиция при Пол дьо Флем. Големинов взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Норма“. Завършва „Скола Канторум“ със златен медал.
Няколко години по-късно специализира композиция и диригенство в Мюнхен. От 1943 г. е професор по инструментация и композиция в Българската държавна консерватория. Големинов е заемал редица отговорни постове: директор на Софийската народна опера, директор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори.
[редактиране] Произведения
Марин Големинов е един от изтъкнатите български композитори и създава изключително ценни произведения в различните области на музиката върху основата на народното звукотворчество – симфонични, вокално-инструментални,камерни, музикално-сценични и други произведения, между които се открояват
- „Ивайло“ – опера /1959г/
- „Зографът Захарий“ – опера /1972г/
- „Тракийски идоли“ – опера /1981г/
- „Нестинарка“ – балет /1940 г./
- „Дъщерята на Калояна“ – балет /1974г/
- „Златната птица“ – музикална приказка /1961 г./
- „Селска песен“, „Титанът“ – вокално-инстументални творби
- петструнни квартети,концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър,хорови песни, две симфонии.
Големинов е автор и на музикално-научни и публицистични трудове като:
- „Към извора на българското звукотворчество“
- „Зад кулисите на творческия процес“
- „Проблеми на оркестрацията“
- учебници и други
За приноса си към българското музикално изкуство композиторът е удостоен с най-високи награди и отличия.
Умира на 19 февруари 2000 г. на 91 години.
