Мара Бунева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Мара Николова Бунева е българска революционерка, атентатор на Вътрешната македонска революционна организация.
Съдържание |
[редактиране] Биография и революционна дейност
Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Според някои български историци, вероятно позовавайки се на „Македонския алманах”, Мара Бунева е родена през 1901 г. Това становище, се подържа и от повечето македонски историци. Съществува обаче и друго мнение, според което тя е родена през 1902 г.
Разнопосочни са и сведенията, касаещи броя на нейните братя и сестри. Според някои автори, Бунева е имала само един брат, който е служил в българската армия и е бил на пряко подчинение на ВМРО. Едва наскоро, вероятно в следствие на породилия се интерес към нейното дело, в някои наши научни издания беше споменат и друг неин брат - Лазар, който е служил в сръбската армия. Мария Бунева е четвъртото от деветте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Анна. По майчина линия, революционерката е внучка на Захо - човек, за който още се разправят легенди в града под Шара, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града.[1] Бащата на Мара Бунева - Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов. [2]
Завършва икономическа гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. Другият ѝ брат - Васил, става сръбски офицер под името Василие Буневич. През 1942 г. Борис му отива на гости в Белград, но сърбоманът му затръшва вратата под носа с вик „Яс немам брат!“[3]
Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[4]
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.
[редактиране] Отзвук от атентата
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Л'Йовр“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Ла Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[5]
[редактиране] Паметната плоча на Мара Бунева
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите противници на българщината в Македония.
Едва на 13 януари 2002 година на мястото на атентата, извършен от Мара Бунева, отново е поставена паметна плоча, която три дни по-късно е залята с боя и разрушена от вандали и изхвърлена в река Вардар.
На 13 януари 2003 година плочата е възобновена. Още на следващия ден 14 януари 2003 година плочата е разрушена. Македонски българи събират оцелелите парчетата от плочата и ги предават в Националния исторически музей.
На 13 януари 2005 е поставена отново паметна плоча. През нощта на 16 януари 2005 година плочата на Мара Бунева отново е счупена и открадната.
През 2006 година на 15 януари след панихидата в църквата “Свети Димитър” български политици, заедно с граждани на Скопие, други македонски градове и гости от българските крайгранични райони освещават за пореден път възстановената паметната плоча на лобното място на Мара Бунева край брега на Вардар в центъра на града и я освещават.
На 13 януари 2007 година по повод на годишнината от смъртта ̀и в Скопие македонски и български граждани, събрали се да се поклонят пред паметта ѝ, са бити и обиждани от организирана група, а полицията на Република Македония гледа безучастно. Само няколко часа след това плочата отново е осквернена и изкъртена. Това предизвиква и дипломатически скандал между двете държави.
През 2008 г. в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание [6]. В същото време проявите на 13 януари от българска страна са отменени в израз на съпричастност към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония поради авиокатастрофа [7].
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Видео
[редактиране] Бележки
- ↑ [ Н. Иванов. Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева. Публикация в сборника "Свети Дух. Ден на Македония". С., 2008 ]
- ↑ [ http://macedonia-history.blogspot.com/2008/01/1941-1944_13.html Никола Коларов. Мара Бунева-живот и подвиг]
- ↑ Волан
- ↑ Цитирано по: Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 - 1941). София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
- ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр.121.
- ↑ “Вест”: Българите се оплакват в македонското МВнР
- ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
