Малкият Никола
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малкият Никола̀ е герой на Рене Госини от едноименната поредица хумористични детски разкази. Първата книга от поредицата (Малкият Никола̀) е издадена през 1959г. във Франция, с илюстрации на френския художник Жан-Жак Семпѐ.
Хумористични в разказите са начинът, по който авторът представя действието - в първо лице, оставяйки самият Никола̀ да споделя преживяванията си и иронията, с която са описани ежедневните случки и премеждия на едно дете.
През март 2009г. се навършват 50 години от създаването на Малкият Никола̀.
[редактиране] Герои
Имената на героите във френското издание на книгите (в скоби - имената с превод от българското издание):
Никола̀ и неговото семейство
- Nicolas (Никола̀): Той е на възраст между 8 и 10 години. Цени приятелите си, обича своите родители и има силно чувство за справедливост. Разпознава се лесно в груповите илюстрации, тъй като е единственото момче с черна коса.
- La mère de Nicolas (Майката на Никола̀): Домакиня, която често се кара на Никола̀, усложнявайки живота му и този на неговия баща.
- Le père de Nicolas (Бащата на Никола̀): Той работи в офис и често се оплаква от своята работа. Когато се прибере вкъщи, обича да чете вестник и да пуши лула. Обикновено е по-снизходителният от двамата родители.
- Mémé (Мемѐ): Бабата на Никола̀, която му приготвя различни сладкиши и той много я обича, затова винаги се радва, когато ѝ ходи на гости.
- tonton Eugène (вуйчо Южѐн): Брат на бащата на Никола̀
- la tante Dorothée (леля Доротея)
- les cousins de Nicolas (братовчедите на Никола̀): Елоа, Рош и Ламбер
Приятелите на Никола̀
- Alceste (Алсест): Това е най-добрият приятел на Никола̀. Алсест е доста пълничък и илюстрациите почти винаги го изобразяват с нещо мазно за ядене в ръце, което силно дразни неговите съученици. Той никак не обича да дели храната си с никой, което също става чест повод за караници.
- Clotaire (Клотѐр): Най-слабият ученик в класа, много неполсушен, но считан от съучениците си за много добър приятел. Единственият в класа, който има телевизор вкъщи. Когато учителката го изпитва, най-често се озовава в ъгъла, тъй като единственото, с което му харесва да се занимава е каране на колело.
- Eudes (Йодѐс): Йодѐс е най-силният в класа и често се възползва от това в критични ситуации (предимно обича да удря в носа), но го прави само между приятели, защото се стеснява от непознати.
- Geoffroy (Жофроа̀): Баща му е много богат и често купува на сина си скъпи подаръци („той печели купища пари“), а самият Жофроа̀ обича да ходи на училище маскиран. Носи му се репутация на лъжец и съучениците му рядко вярват на неговите истории. Когато има родителска среща, майка му никога не го придружава, я вместо нея го води семейният шофьор Албер.
- Joachim : (Жоашен): Жоашен играе на стъклени топчета много зле.
- Agnan (Анян): Анян е много сериозен и винаги подготвен в клас. Любимец на учителката, заради което съучениците му го презират и го наричат „натегач“. Това не го притеснява, а напротив - винаги се забавлява, когато накажат негов съученик. Единственият в класа, който носи очила, заради което забранява на приятелите му да го удрят. Лесно се разплаква, когато спорят с него или го злепоставят, затова когато всички ритат топка, той е избран или за съдията, или оставен да си играе сам.
- Maixent (Мексан): Той има много големи крака с винаги мръсни колене. Мексан е единственият, който може да тича по-бързо от Никола̀.
- Rufus (Рюфю̀с): Бащата на Рюфю̀с е полицай, който му е подарил пистолет-играчка. Рюфю̀с обича да се възползва от пистолета си, когато ритат топка, за да накара съучениците си да го изберат и за съдия, и за играч. Той взима много насериозно професията на своя баща.