Малката русалка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малката русалка

Малката русалка (на датски език Den lille havfrue) е приказка от Ханс Кристиян Андерсен. За първи път е публикувана на 7 април 1837 г.

[редактиране] Историята

Малката русалка живее в морските дълбини с баща си, морският крал, баба си и петте си сестри. Един ден тя забелязва кораб, на който пътува принц. Излиза страховита буря, при която принцът пада зад борда. Русалката го спасява и в безсъзнание го отнася на брега. В този момент там се появява една млада жена и русалката незабелязано се връща в морето. Принцът решава, че жената го е спасила, а русалката, в копнежа си да бъде близо до принца, с помощта на една магьосница се сдобива с крака вместо рибя опашка, но в замяна на това загубва мелодичния си глас и остава няма. Освен това при всяка стъпка на сушата я пронизва страшна болка, сякаш стъпва върху остриета на ножове. За да подейства магията е поставено и друго условие: ако принцът не се ожени за нея, при изгрев слънце русалката ще се разтвори във водата.

Принцът я открива на брега и, поразен от красотата й, се привързва към нея. За нещастие той не спира да мисли за непознатата жена, която смята, че го е спасила от сигурна смърт, а русалката, останала без глас, не може да му обясни, че именно тя го е спасила.

По волята на баща си принцът трябва да се ожени за дъщерята на един съседен крал, но той настоява, че предпочита да се ожени за русалката. Виждайки обаче кралската дъщеря, принцът открива, че това е същата млада жена, която го е намерила на брега и на която той смята, че дължи живота си. Принцът се влюбва в нея и обявява, че още на следващия ден ще се ожени за нея.

Малката русалка е сломена. Тогава сестрите й й донасят вълшебен нож, с помощта на който тя може да си възвърне облика на русалка, ако прониже с него принца в сърцето. Русалката няма сили да го убие, затова се хвърля в морето и при първите слънчеви лъчи се превръща в морска пяна.