Македонска академия на науките и изкуствата
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македонската академия на науките и изкуствата (на на македонски книжовен език: Македонска академиjа на науките и уметностите, съкратено МАНУ), е създадена на 23 февруари 1967 година с първи председател Блаже Конески.
Съдържание |
[редактиране] Членовe
Членовeте на МАНИ се избират на всеки 3 години от Централното събрание на Академията. От създаването си до сега МАНИ е имала 154 члена, от които към настоящия момент 41 са със статут на редовни членове (академици), а 33 са дописни членове (член-коренспондети). Академията има и 3 почетни членове - Коле Чашуле, Йосип Броз Тито и Едвард Кардел. Най-старият жив академик на МАНИ е Петър Илиевски (1920), а най-младият член е Катица Кюлавкова (1951).
[редактиране] Научни центрове
Към Македонската академия на науките и изкуствата има и 5 научни центъра:
- Център за генетично инженерство и биотехнологии
- Център за енергетика, информатика и материали
- Център за ареална лингвистика
- Център за лексикографски изследвания
- Център за стратегически изследвания
[редактиране] Председатели
- Блаже Конески (1967-1975)
- Михайло Апостолски (1976-1983)
- Йордан Попйорданов (1984-1991)
- Ксенте Богоев (1992-1999)
- Георги Евремов (2000-2001)
- Матея Матевски (2001-2004)
- Цветан Грозданов (2004-2008)
- Георги Старделов (2008)
[редактиране] Международно сътрудничество
МАНИ е член на CEN (Мрежата на академиите от Централна и Източна Европа) и SEEA (Аадемии от Югоизточна Европа).
[редактиране] Публикации
МАНИ има около 1 690 научни труда от всички сфери на науката и изкуствата.
[редактиране] Външни препратки
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
