от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова, племеница е и на големия български писател и революционер Любен Каравелов. След завършване на гимназиалното си образование в София, тя се обучава в католическия пансион Нотр Дам де Сион в Париж, Франция ,а по-късно в Анверс, Белгия. През 1907 г под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което почива скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г. На 19 септември 1912 тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високоинтелигента, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод. Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Не малка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен - Дора Конова, която опитвайки се да флиртува с поета допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен. В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии - тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора се налага втората версия и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си. Лора Каравелова е личност надраснала в духовно и културно отношение все още полуориенталския манталитет на тогавашното българско общество. Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, тя е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които "На Лора", "Проклятие" и др.
