К-19
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„К-19“ е съветска атомна подводница по проекта 658. Това е първата съветска подводница, оборудвана с балистични ракети. Строежът ѝ започва на 17 октомври 1958 г. и завършва на 8 април 1959 г. „К-19“ претърпява няколко аварии. На 4 юли 1961 г. става авария с един от реакторите, довел до облъчването на екипажа с радиация. Осем члена на екипажа умират в рамките на една седмица.
Характеристики:
- Дължина: 114 m
- Най-голяма ширина: 9,2 m
- Газене: 7,5 m
- Водоизместване: 4030 m³ (надводно положение), 5300 m³ (подводно положение)
- Работна дълбочина: 240 m
- Пределна дълбочина: 300 m
- Пределна скорост: 26 възела (подводно), 18 възела (надводно)
- Автономност: 30 дена
- Екипаж: 125 офицери и моряци
[редактиране] История на аварията
Атомната подводна лодка под командването на капитан 1 ранг Затеев след завършване на сложен етап от учението "Полярен кръг" преминавала в нов район на Северния Атлантик.Предстоял пуск на балистична ракета под арктическия лед.Всички механизми били в норма и бойното дежурство вървяло със своя добре отработен ритъм. Към 4 часа и 15 минути се включила аварийната защита на левия реактор. Уредите показвали рязко спадане на налягането в първия контур на реактора до нула. В резултат на това блокирала и системата обезпечаваща циркулацията на топлоносителя в първия контур. Такива случай ,макар и да се предвиждала вероятността да се случат, не били споменавани никакви препоръки в инструкциите. Инструкцията препоръчвала да се свалят топло отделящите елементи преминаващи в активната зона на водата охлаждаща реактора. Сложността идвала от това ,че този модел реактори нямали за тази цел специални системи и устройства. Командния състав на подводницата взел решение да се използва нещатната система за охлаждане използвайки за целта бордния запас от прясна вода. Започнала борба на живот и смърт. След 2 часа повредата била отстранена ,но на голяма цена. Нито един член на екипажа не избягнал радиацията. Корабния лекар А.Косач и началникът на химическата служба на подводницата майор Вахромеев попаднали в извънредна ситуация. С такава обстановка и с такива болни те се срещали за първи път. Не можело да се изкаже мъчението на тези които поели свръх доза радиация, лицата се променяли ,говорът се изменял ,мъките били страшни. Два пъти през това време възникнал пожар в реактора, образувал се облак от пара в реакторния отсек. Поради разлятата при аварията радиационна вода тръбите на реактора се превърнали в опасен източник на радиация. Моряците ,който не били заети със спасителните работи били изкарани на горната палуба. Положението допълнително се усложнило с повредената антена на радиостанцията. Оказало се ,че при дългото плаване и форсирането на ледените блокове тя се счупила и подводницата остава без връзка с брега. Освен това подводницата се намирала в пуст район на океана на 500 мили от базата. Командирът взима решение и взема курс на сближаване с други кораби от района на учението. С помощта на предавател с малък обхват връзката с тях се осъществила. Рискът подводниците да излязат от района на учението никак не бил малък ,но се оправдал .На аварийния сигнал се отзовал капитанът на две дизелови подводни лодки С-270 и С-159.На своя отговорност и без разрешение от бреговото командване капитан 3 ранг Жан Свербилов незабавно напуснал района на учебното занятие и се насочил към бедстващата подводницата в условията на заформяща се буря. На приближилата се С-270 трудно евакуирали болните и свободните от наряд моряци. В това време от брега пристигали радиограми .Бреговото командване давало съвети на облъчените моряци да се дават плодове, сокове ,зеленчуци, но нито едното, нито другото ,нито третото е имало в този момент на борда. Предпоследната радиограма на Затеев към брега била с молба личния състав да напусне авариралата подводница, но брегът мълчал. Разбирайки ,че разрешение няма да получи ,а да остава още на К-19 е безразсъдство. Затеев заповядал цялостна евакуация на своя екипаж .В дневника на дизеловата лодка бива записано предложението на капитан Затеев да се подготвят 2 бойни торпеда за потапяне на атомната подводница, ако тя бъде подложена на опити за проникване от "непоканени" чуждестранни представители .Следвал тежък преход до базата, процедура по прехвърляне на посрещащия ги есминец. Процедура по дезактивация. После в болницата. Съдбата на тези ,който са поели свръх доза се решила за 2 седмици. В Северния гарнизон една улица носи името на Борис Корчилов. Командира на подводницата го предложил за званието "Герой на Съветския съюз".Отговора на Москва бил: "Авария е било, ще мине и с орден" При разследването на специалната правителствена комисия нередности в действията на екипажа и капитана не били открити ,комисията установила ,че причината е дребна на пръв поглед повреда - нарушена връзка между две тръби в първия контур на реактора. Заварката явно била направена некачествено. Отронило се малко парче метал, поради високата температура и налягане и се образувала пукнатина. Тогава в началото на атомната ера никой не предполагал колко голяма е опасността за хората ,за околната среда, ако реакторът е експлодирал. Разбрали го по късно когато света узна за Чернобил. Саможертвата на моряците не останала забравена. Всички следващи подводници били снабдени със системи за аварийно охлаждане на реактора. Много матроси ,старшини и офицери били наградени с медали, някой от тях посмъртно. При връчването на медалите на все още неизлезлите от шока моряци командирът на Ленинградската военно морска база ги "успокоил" с думите: "Е какво сега,да не би да се считате за герой? С трамваите у нас в Ленинград също стават аварии."
