Крафтверк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Крафтверк (Kraftwerk) е немска музикална група, която има огромен принос в развитието на електронната музика. Групата е сформирана от Флориан Шнайдер и Ралф Хютер през 1970 г., но става широко известна като квартет в който участват още Волфганг Флюр и Карл Бартос. Първоначално Ралф и Флориан стартират като дует ”Организейшън” (1968 г.). Две години по-късно дуетът прераства в квартет. Променят името на групата на Крафтверк - в превод от немски означава електроцентрала. Името не е случайно избрано. Ралф и Флориан приемат за своя музикална концепция съчетаването на шумове от действителността и комбинирането им с подходяща мелодия и машинен ритъм. В началото на 70-те групата не е сама. Представители на т.н. краутрок /авангарден немски рок/ са и групите Tangerine Dream, Can, Faust, Amon Dull — ІІ , Neu, както и Клаус Шулце — бивш участник в Тенджърин Дрийм.

Това е времето на модните стилове от началото на 70-те - психеделичен рок, минимализъм, спейс-рок, джаз-рок - цари атмосфера на какви ли не експерименти. Първите им три албума се оказват минималистични - ”Kraftwerk" - І (1970), “Kraftwerk" - ІІ (1971), ”Ralf und Florian" (1973) — с подчертано експериментален характер. Въоръжени с микрофони, двамата лидери обикалят в търсене на звуци. Записват дори звуците от растящите си бради.

Да се разчита на популярност с такава ”музика" е трудно. Затова решават да пресъздадат звучността от пътуване по аутобан — записват албум със същото заглавие през 1974 г. — ”Autobahn". Двадесет и две минутната едноименна композиция, оригинално представяща въображаемо пътуване по магистрала в пролетен ден, превръща албума в ”златен". ”Autobahn" се оказва международният пробив на Крафтверк в музикалния бизнес. Албумът се класира на високите места дори и в САЩ — сигурен знак за тотален успех. В същата година в състава се включват Волфганг Флюр /електронни ударни/, на мястото на Клаус Дингер (основал по-късно проекта ”Neu"), и Клаус Рьодер /китари / - на мястото на Михаел Рьодер. След успеха на ”Аутобан” немците разбират, че е дошло време за промяна.

Заглавието на следващия албум ”Radio-activity" (1975) е игра на думи. Действително в албума става въпрос за всичко, свързано с думата радио — радиовълни-/"Radiowelle"/, радиоактивност -/"Uranium", "Geiger Counter"/ и т.н. Това е вече подчертано по-мелодичен албум. В него Крафтверк използват човешкия глас като инструмент. Мелодиите са повече в сравнение с предишните албуми. Но песните са все още с експериментален характер. Крафтверк не загърбват действителността и проблемите ѝ. Записите са направени в момента, в който на световната политическа сцена се обсъжда опасността от превъоръжаване на световните сили с ядрено оръжие. Едновременно с това в записите на този албум Крафтверк използват само електронни инструменти, за разлика от предишните си записи. Така те се превръщат в изцяло електронна група, по-късно станала образец за синти-поп музикантите на новата вълна и новия романтизъм — електронната мода на 80-те. Освен това в този албум Клаус Рьодер е заменен от Карл Бартос, свирещ на електронни ударни инструменти, перкусии и електронни клавишни инструменти. Този състав ще остане неизменен до 1990 г. и ще бъде определян като най-успешния в историята на групата.

Втория си голям успех достигат с ”Trans Europa Express” (1977). В този албум пък се чуват металните шумове от колелата на влак, както и сигналите при преминаване до кантон. Тук Крафтверк балансират поравно експерименталната част на албума — /”Trans Europa Express”/, /”Metal over Metal"/, и мелодичната — /”Europa endless”/ и /”Show room Dummies"/ например. В албума се споменават имената на Iggy Pop и David Bowie - героите на онова време. Дори Дейвид Бауи се опитва да влезе в контакт с групата, но не успява. Същевременно музикантите от Крафтверк се затварят в студиото, което става техен дом, и постепенно се откъсват от контактите с външния свят, свеждайки ги до минимум. Наемат адвокат в Ню Йорк, който да бъде свръзката им със света. Работят усилено.

Музикалните журналисти наричат музиката им студена, футуристична, роботоподобна. Крафтверк не закъсняват с отговора — издават албума ”The Man-Machine" (1978) — крайъгълен камък в историята на електронната музика. Оттук нататък на живите изпълнения на групата неизменно с годините присъстват и четири механични манекена с лицата на самите музиканти. Впечатлението, което създават манекените, е потресаващо. Пренасят ги в специални сандъци, които в Париж служителите от багажното отделение на гарата оприличават на ковчези. А на една пресконференция, вместо музикантите да дават интервю, са поставени прословутите манекени. Албумът ”Човекът-машина” съдържа мелодичен и интригуващ слушателя материал. Композицията ”The Robots" става запазена марка на групата, а ”The Model” — образец за подражание на зараждащия се тогава стил — синти-поп, изпълняван от Гари Нюман и групите Ултравокс (Ultravox), Хюман Лийг (Human League) и OMD. Точно заради това същият сингъл заема първото място в британските класации през пролетта на 1982 г.

През 1981 г. е издаден албумът ”Computer World” — тук може да се открият зародишите на хаус и техно теченията, станали модерни десет години по-късно. Хитовете от албума са: "Numbers", ”Computer Love", ”Its more to Fun to compute". В чисто идеаторен план този албум представя въображаемо пътуване в света на компютрите. За съжаление непрекъснатото обновяване на електронните инструменти задължава всички групи и музиканти, които ги използват, да бъдат винаги в крак с модата и ноу-хау във всеки момент. Така групата Крафтверк се превръща в жертва на непрекъснато повишаващата се скорост на поява на все по-нови модели и марки синтезатори и други електронни инструменти. Това впрочем се превръща в проблем на всички от ерата на ”новата вълна". Може би затова през осемдесетте години Крафтверк издават само два дългосвирещи албума. През 1983 г. е издаден сингъл - ”Tоur de France", а през 1986 г. албумът ”Electric cafe". ”Електрическо кафе" съдържа материала, записан в суров вид, предвиден да се появи на пазара през 1983 г. под работното заглавие ”Technopop", но неиздаден по ред причини. Темпото видимо спада. За няколко години групата изчезва от полезрението на обществеността. 1991 г. е повод Крафтверк да напомнят за себе си. Албумът ”The Mix" ознаменува завръщането, но за съжаление не съдържа нов материал, а само ремиксове на старите им хитове. Най-голямо впечатление прави ремиксът на пиесата "Radioactivity ".

В деветдесетте години групата е с променен състав — напуснали са и Волфганг, и Карл. Почти цяло десетилетие Крафтверк имат само спорадични прояви на живо. Чак през 2003 г. се появяват отново с албума ”Tоur de France”, изнасяйки миниконцерт на годишните награди на MTV. Приносът на Крафтверк към електронната музика на ХХ век е безспорен, а самите музиканти, с техните оригинални решения и концепция за музиката — образец за мнозина - към кръга от техни почитатели се афишират такива имена като Мадона, Кайли Миноуг, Дюран Дюран, Депеш Мод, Свен Вет, Камуфлаж, Томас Долби, Рамщайн, Йелоу Меджик Оркестра и много други герои на днешния ден .

Крафтверк представят със своята музика оборудването, което използват, което е вече широко използвано и в съвременната музика. Крафтверк оказват голямо влияние върху популярната музика в края на 20-ти век, като някои сравняват влиянието им с това на Бийтълс.