Котис I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Котис I (теофорно име от Котито или Котис, тракийска богиня) е тракийски владетел от 383 пр.н.е. до 359 пр.н.е.. По сведения на Демостен, при възцаряването си Котис получава златен венец и атинско гражданство. С него се свързва разцветът на Одриското царство.
В началото на управлението си провежда проатинска политика. След като стабилизира властта си и предприма мерки за сближаване с владетелите на трибалите, мизите и гетите, той започва да води активна външна политика, в която използва гръцка наемна войска и командири.
През 376-375 г. пр.н.е. използва нападението на трибалите над гр. Абдера и го поставя под свой контрол; нарушава съюза си с Атина и нахлува в Тракийски Херсонес, с което цели да превърне държавата си в морска сила и пръв балкански фактор; през 362 г. пр.н.е. покорява полуострова с изключение на градовете Елайос, Сестос и Критоте. Потушава въстанието (361 г. пр.н.е.) на Милтокит в Хиерон орос (дн. Текир даг), подпомаган от атиняните.
През 359 г. пр.н.е. тракийската заплаха надвисва над последните атински устои в Тракийски Херсонес. Това обстоятелство и контактите, които Котис I установява с македонския цар Филип II, довеждат до убийството му, организирано с намесата на Атина. Политиката на Котис I (действията в Тракийски Херсонес) разстройва дълбоко Втория Атински морски съюз и става главният фактор, който подготвя и улеснява победата на Филип II над Атина. След неговата смърт Одриското царство се разделя на три части между синовете му Керсеблепт, Амадок и Берисад, и не след дълго е завладяно от Филип ІІ.
