Константин Станишев (просветен деец)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец Константин Наков Станишев. За лекаря вижте Константин Станишев (лекар).
|
||||||||
Константин Наков Станишев е български обществен деец и просветител, член на БАН, родом от Кукуш. Син е на Нако Станишев — известен възрожденски деец. Единият му брат Милош Наков Станишев се е издигнал до главен прокурор на Царство България, а другият му брат Димитър Наков Станишев е баща на станалите известни впоследствие д-р Константин Димитров Станишев и проф. Александър Станишев.
Константин Наков Станишев е следвал в Москва и е зет на руския езиковед и писател Владимир Дал. След завършване на университета работи като преподавател в образцовия лицей в Москва, на който след това става и директор. Ползвал се е с изключително влияние в средата на славянофилите. Близък приятел на Константин Миладинов[1].
По време на Освободителната руско-турска война (1877-1878) е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. След това е вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите[2].
След Освобождението му е предлаган министерски пост. Отказал да го заеме. Отказал и предлагания му пост Член на създадения от Александър Батенберг държавен съвет. Като причина изтъкнал, че не одобрява суспендирането на Конституцията[3].
[редактиране] Източници
- ↑ „Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“, Глава 4, Димитър Райков, Партиздат, София, 1986
- ↑ „Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот“, Глава 3, Камен Станев, Зам. Председател на ВМРО — Младежка Организация („Заличена“)
- ↑ Доц. Борис Яновски — От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, в-к Поглед, 25 май 1970.
